— Арту? — прошепна Хан. — Събуди се, мъник такъв. От горната част на изтребителя се чу тихо и доста обидено пиукане. Явно сдържащият болт, който имперските войници му бяха поставили, не го бе изключил напълно, а само бе блокирал контрола му над системите на изтребителя.
— Добре — продължи Соло. — Включи се на подслушване и се приготви да записваш.
Последва още едно пиукане.
— И сега какво? — попита Иренес.
— Сега започва представлението — отвърна Хан и извади предавателя. — Ландо, готов ли си?
— по-готов не мога и да бъда — отговори приятелят му.
— Добре. Веднага щом ти кажа, включи дистанционното и повикай към себе си „Дамата на късмета“. След това ще ти дам знак да го изключиш. Ясно ли е?
— Да. Разчитам, че знаеш какво правиш.
— Бъди спокоен — Хан погледна Люк: — Досети ли се каква е твоята роля?
Люк кимна и извади лазерния меч:
— Готов съм.
— Добре, Ландо. Сега!
В първия момент не се случи нищо. След това през шума на космодрума се разнесе воят на включен двигател. Хан се надигна леко и видя как „Дамата на късмета“ се издига плавно над останалите кораби.
От същата посока се чу вик, последван от проблясъци на изстрели с бластер. Почти мигновено в стрелбата се включиха още трима щурмоваци. „Дамата на късмета“ тромаво се извърна към мястото, където се бе скрил Ландо.
— Знаеш, че няма да успее да стигне до приятеля ти — прошепна Иренес в ухото на Хан. — Веднага щом разберат накъде се е насочила, войниците ще се нахвърлят върху него.
— Затова изобщо няма да се приближи до Ландо — отвърна Хан, който внимателно наблюдаваше „Дамата на късмета“. Само още няколко секунди, и всеки щурмовак и имперски войник на космодрума щеше да е приковал поглед в червения кораб. — Приготви се, Люк. Сега!
Изведнъж Люк изчезна — с един скок се беше озовал върху изтребителя. През нарастващата шумотевица Хан едва долови свистенето на лазерния меч и видя отблясъка от зеленото острие по корпуса на съседния кораб. Отблясъкът и звукът се промениха леко — Люк беше направил малък разрез.
— Сдържащият болт е махнат — извика той надолу. — Да продължавам ли?
— Не още — отвърна Хан. „Дамата на късмета“ беше изминала една четвърт от разстоянието до външната стена. По закалената обшивка от долната страна на корпуса й играеха изстрели от бластер. — Ще ти дам знак. Приготви се веднага да излетиш.
— Добре.
Изтребителят се позаклати, Люк влезе вътре и се настани на мястото си в пилотската кабина. Арту включи двигателите и техният вой се прибави към нарастващата глъчка. В суматохата никой не му обърна внимание. „Дамата на късмета“ вече бе преполовила разстоянието до стената.
— Ландо, изключи дистанционното — заповяда Хан. — Арту, твой ред е. Викни яхтата насам.
След като си беше възвърнал пълния контрол над предавателя на изтребителя, за дроида не бе никак трудно да излъчи сигнала от дистанционното на Ландо. „Дамата на късмета“ потрепери и увисна във въздуха над космодрума, ориентира се по новия сигнал и се насочи към изтребителя.
Имперските войници не очакваха подобен ход. За момент изстрелите неуверено заглъхнаха, явно войниците решиха, че яхтата е спряла завинаги, и когато ожесточеният огън се поднови, „Дамата на късмета“ вече беше почти до изтребителя.
— Сега ли? — извика Люк.
— Сега! — отвърна Хан. — Накарай я да кацне и ни разчисти пътя до нея.
Арту изпиука, „Дамата на късмета“ отново увисна във въздуха и плавно се спусна надолу. От групичката войници се чу радостен вик, но това беше най-кратката победа в историята. В момента, когато „Дамата на късмета“ докосна земята, във въздуха се издигна изтребителят. Люк зави рязко покрай кацналата яхта и се спусна надолу. Страничните лазерни оръдия бълваха огън и предизвикваха разруха и хаос, като бързо пръснаха изненаданите войници. Ако имаха достатъчно време, щяха да се прегрупират, но Хан не възнамеряваше да чака повече.
— Хайде! — извика той на Иренес, скочи и се спусна лудешки към „Дамата на късмета“. Войниците го забелязаха едва когато стигна до стълбичката, и той се шмугна през люка, преди някой да успее да вдигне лазерната карабина и да стреля. — Остани да охраняваш входа — извика Хан на Иренес, която се промъкна след него. — Отиваме да вземем Ландо.
Люк продължаваше да обикаля наоколо с изтребителя и да създава невероятен хаос. Хан се втурна в пилотската кабина, настани се в креслото и хвърли бърз поглед към екраните на командното табло. Като че ли всички важни системи бяха в изправност и готови за полет, останалите трябваше да наваксат след излитането.