— Дръж се здраво — извика той назад към Иренес и издигна яхтата във въздуха.
След няколко секунди Хан спусна „Дамата на късмета“ над палето с кашони. Щурмовакът, който пречеше на Ландо да избяга, не се виждаше. Люк си беше свършил работата, лазерните оръдия на изтребителя създаваха истинска бъркотия на космодрума и караха всички войници да залягат. Корабът увисна на половин метър от земята и стълбичката се спусна към струпаните кашони. През илюминатора на десния борд се мярна едва доловимо движение и от мястото си до люка Иренес извика:
— Готово! Излитай!
Хан завъртя руля, включи двигателите на пълна мощност и се насочи към един от големите отвори. Преминаха през магнитната клапа в края и усетиха леко разтърсване — вече бяха навън, устремени към космоса.
Над града кръжаха четири имперски изтребителя, но явно не ги очакваха толкова рано. Люк уцели три от тях в полет, Хан свали четвъртия.
— Никога не съм бил по-близо до провала — задъхано каза Ландо, стовари се на мястото на втория пилот и се зае с командното табло. — Какво става?
— Май се задават още два десантни кораба — отговори намръщено Хан. — Какво правиш?
— Включих мултисензорна проверка на въздушните потоци — отвърна Ландо. — Тя ще покаже всяко необичайно нещо на корпуса, например предавател, с който се опитват да ни проследят.
Хан се замисли за бягството им от първата Звезда на смъртта и почти катастрофално завършилото завръщане на Йовин с устройство за проследяване на борда.
— Иска ми се да имам подобна система и на „Сокол“.
— Няма да върши работа — каза сухо Ландо. — Корпусът му е толкова неравен, че системата няма да успее да го картографира — той изключи екрана. — Добре, чисти сме.
— Чудесно! — Хан погледна наляво. — Отървахме се и от десантните кораби, вече нямат шанс да ни настигнат.
— Те да, но виж това — обади се Иренес и посочи към радара със среден обхват.
На екрана се очертаваше имперски звезден разрушител, вече напуснал орбита, за да се отправи подире им.
— Великолепно — изръмжа Хан и включи главния двигател на пълна мощност. Използването му толкова близо до повърхността нямаше да донесе нищо добро на растителния свят на Ню Кав, но в момента това не го тревожеше. — Люк?
— Видях го — долетя отговорът на приятеля му от предавателя. — Някакви предложения, как можем да се справим, ако не броим бягството?
— Според мен бягството си е чудесна идея — отвърна Хан. — Ландо?
— Вече пресмятам скока — отвърна той, зает с навигационния компютър. — Ще бъда готов с изчисленията тъкмо когато се отдалечим достатъчно от планетата.
— Отдолу се задава още някакъв кораб — обади се Люк. — Сякаш изскочи право от джунглата.
— Това е нашият — каза Иренес и надникна над рамото на Хан. — Можете да се движите успоредно с тях, като промените курса си на сто двайсет и шест, точка, трийсет.
Звездният разрушител набираше скорост и радарът вече показваше ятото изтребители, които летяха пред него.
— най-добре да се разделим — предложи Соло.
— Не, останете с нашия кораб — възрази Иренес. — Сена каза, че идва помощ.
Хан погледна още веднъж към кораба, устремил се към дълбокия космос. Беше неголям транспортен кораб, който развиваше доста добра скорост, но не можеше да предложи нищо повече. Обърна глава към приближаващите се имперски изтребители…
— Ще ни настигнат, преди да сме се приготвили да се прехвърлим в хиперпространството — измърмори Ландо, изричайки гласно мислите на Хан.
— Така е. Люк, чуваш ли ме все още?
— Да. Според мен Ландо е прав.
— Знам. Можеш ли да повториш оня номер от Нклон. Нали се сещаш, да объркаш съзнанието на пилотите за малко?
Последва доловимо колебание.
— Май не — каза накрая Люк. — За самия мен не е добре да правя такива неща, нали разбираш?
Хан не разбираше съвсем, но това май нямаше значение. За момент беше забравил, че не е на „Сокол“ с двете лазерни оръдия, защитното поле и здравата обшивка на корпуса. Въпреки всичките преустройства на Ландо „Дамата на късмета“ не можеше да направи нищо дори срещу изтребител, чийто пилот е със замъглено съзнание.
— Добре, забрави — каза той. — Дано Сена да е права и наистина да се появи помощта, която очаква.
Още не беше довършил думите си, когато над „Дамата на късмета“ изсвистя със зеленикав блясък първият лазерен изстрел.
— Имперски изтребители откъм кърмата! — извика Ландо.
— Опитват се да ни разделят — каза Люк. — Ще се отърва от тях.
Без да изчака отговор, той се гмурна под „Дамата на късмета“, двигателят му изръмжа и той зави наляво да пресрещне приближаващите изтребители.