— Пази се — измърмори след него Хан и погледна в екрана на командното табло. Преследвачите се приближаваха бързо. — Вашият кораб въоръжен ли е? — попита той Иренес.
— Не, но обшивката на корпуса е добра и има чудесни защитни полета — отвърна тя. — Може би трябва да минеш пред тях, така че те да поемат ударната вълна на нападението.
— Добре, ще помисля за това — кимна Хан и потрепери пред очевидното й невежество за тактиката на космическите битки.
Когато атакуваха, пилотите на изтребители изобщо не се интересуваха кой е пръв и кой втори, а и ако се приближеше достатъчно до другия кораб, за да се прикрие под защитното му поле, щеше да се лиши от пространство за маневриране. Стреляйки лудешки със страничните лазерни оръдия, Люк се вряза в приближаващата откъм левия борд група и я разпръсна. Веднага след нея долетя втората вълна изтребители, но той се завъртя рязко на сто и осемдесет градуса и се спусна под опашките на първите. Хан сдържа дъха си, изтребителят на Люк успя някак да се измъкне невредим и с пълна скорост изчезна от пътя на „Дамата на късмета“, като повлече след себе си цялото ято.
— Е, дотук с тази група — каза Иренес.
— И с Люк може би — отвърна рязко Ландо и включи предавателя. — Люк, как си?
— Малко ударен, но всички системи работят — отвърна той. — Май няма да мога да се върна при вас.
— Не се и опитвай — намеси се Хан. — Веднага щом се отървеш от тях, се прехвърли в хиперпространството и изчезвай от тук.
— А с вас какво ще стане?
Последните думи на джедая бяха почти погълнати от внезапно изпращяване от предавателя.
— Това е сигналът — каза Иренес. — Ето ги.
Хан намръщено погледна през илюминатора. Доколкото можеше да види, навън имаше само звезди. Изведнъж право пред тях в перфектен синхрон от хиперпространството изскочиха три големи кораба, подредени в триъгълник. Ландо шумно си пое въздух:
— Та това са стари крайцери!
— Това е помощта — каза Иренес. — Насочете се към средата на триъгълника, те ще ни прикрият.
— Добре — изръмжа Хан, промени курса на „Дамата на късмета“ с няколко градуса и се опита да изстиска още малко мощност от двигателите.
Новата република разполагаше с няколко крайцера. Те бяха дълги около шестстотин метра и имаха внушителна огнева мощ. Но дори на три от тях щеше да им е трудно да удържат срещу имперски звезден разрушител.
Явно и командирът на крайцерите мислеше така. Веднага щом огромните турболазерни оръдия на разрушителя откриха огън, трите кораба отвърнаха с яростна канонада йонни заряди, като се опитваха да изкарат временно от строя повече системи на имперския кораб, за да се измъкнат.
— Това отговаря ли на въпроса ти? — попита Хан.
— Май да — отвърна сухо Люк. — Добре, изчезвам. Къде ще се срещнем?
— Никъде — отвърна Хан.
На самия него този отговор не му се нравеше много, а и подозираше, че на Люк още по-малко ще допадне. Но не можеше да направи друго. Между изтребителя и „Дамата на късмета“ постоянно имаше имперски изтребители, така че определянето на място за среща дори и на честота, която се смяташе за секретна, би било открита покана за Империята да изпрати пред тях собствен комитет по посрещането.
— С Ландо ще продължим мисията сами — добави той. — Ако имаме някакви проблеми, ще се свържем с теб чрез Корускант.
— Добре — отговори Люк. Той определено не изглеждаше доволен от развоя на събитията, но бе достатъчно умен, за да разбере, че друг изход няма. — Пазете се!
— До скоро — каза Хан и прекъсна връзката.
— Значи мисията вече стана и моя? — изръмжа от мястото на втория пилот Ландо, като гласът му издаваше смесица от раздразнение и примирение. — Знаех си. Просто си знаех…
Транспортният кораб на Сена вече беше в триъгълника, образуван от крайцерите, но продължаваше с пълна скорост напред. Хан го следваше плътно с „Дамата на късмета“, като внимаваше да не попадне в реактивната струя.
— Имаш ли предпочитания, къде да те оставим? — извърна се той към Иренес.
Тя гледаше през илюминатора към десния борд на крайцера, покрай който минаваха.
— Всъщност командирът се надяваше да ни придружите до базата — каза Иренес.
Хан погледна към Ландо. В гласа й имаше нещо, което подсказваше, че молбата е не само предложение.
— И колко силно се надява? — попита Ландо.
— Много — Иренес се обърна към тях и добави: — Не ме разбирайте погрешно, това не е заповед. Но когато говорих с командира, останах с впечатлението, че той май много иска да се срещне отново с капитан Соло.
Хан я погледна изненадано:
— Отново!?
— Точно така каза.