В средата на четвъртия ден стигнаха до планетата на ногрите. Тя изглеждаше по-ужасно, отколкото Лея си я беше представяла.
— Не може да бъде! — възкликна тя.
Усещаше в гърлото си огромна тежка буца. Притисна се до Чубака, за да погледне през единствения илюминатор за пътници към бързо приближаващата се планета. Под разпокъсаната покривка на белите облаци повърхността изглеждаше с равен кафяв цвят, като само тук-там кафявата пелена бе разкъсана от синьото петънце на езеро или океан. Нямаше зелено, жълто, лилаво или синьо — нито един от цветовете, говорещи за присъствие на живот. Планетата изглеждаше мъртва. Чубака изръмжа и й напомни разказа на ногрито.
— Да, Кабарак ми каза, че светът им е бил опустошен от войната — съгласи се горчиво тя. — Но не разбрах, че е имал предвид цялата планета — тя поклати мрачно глава, питайки се с болка в сърцето коя страна е по-виновна за това бедствие.
по-виновна. Думите заседнаха на гърлото й. Тук не ставаше въпрос за по-голяма или по-малка вина. Светът на Кабарак е бил опустошен в резултат на битката в космоса, а във войната имаше само две страни. Каквото и да се беше случило, за да се превърне тази планета в истинска пустиня, Бунтовническият съюз не можеше да отхвърли своя дял от отговорността.
— Няма защо да се чудим, че императорът и Вейдър са успели да ги настроят срещу нас — измърмори тя. — Трябва да намерим начин да им помогнем.
Чубака изръмжа и посочи към илюминатора. Слънцето се показваше на хоризонта, денят бавно настъпваше и там, където тъмнината се отдръпваше, се виждаше нещо като неправилна пътечка от бледа зеленина.
— Видях — кимна Лея. — Само това ли е останало според теб?
Уукито сви рамене и изръмжа.
— Да, предполагам, че това ще е най-простият начин да разберем — съгласи се тя. — Макар че изобщо не съм сигурна дали искам да го попитам. Да почакаме да се приближим повече и да видим дали…
Усети потрепването на Чубака миг преди яростният му рев да зазвънти в ушите й.
— Какво…?!
Изведнъж го видя и стомахът й се сви от неочаквания удар. В орбитата на планетата лежеше имперски звезден разрушител. Бяха предадени.
— Не! — тя си пое с мъка дъх, без да може да отдели очи от изострения нос на огромния кораб. Не беше сбъркала, наистина беше звезден разрушител. — Не мога да повярвам, че Кабарак е направил такова нещо.
Последните й думи увиснаха във въздуха нечути и тя с изненада разбра, че Чубака вече не е до нея. Обърна се рязко и видя уукито да се носи по коридора към пилотската кабина като кафява светкавица.
— Не! — извика тя, дръпна се от илюминатора и хукна след него. — Чуй, недей!
Заповедта й едва ли щеше да постигне нещо и тя много добре го знаеше. Уукито жадуваше за отмъщение и щеше да докопа Кабарак дори ако трябваше с голи ръце да разбие вратата на пилотската кабина.
Звукът от първия удар се разнесе, когато Лея беше преполовила разстоянието, а вторият последва веднага щом излезе иззад завоя точно срещу вратата. Чубака вече беше вдигнал огромния си юмрук за трети удар, но за нейна огромна изненада вратата се отвори.
Чубака също май се стъписа, но без да се забави и миг, се шмугна през вратата още преди тя да се бе отворила изцяло, и нахлу в пилотската кабина с виещия боен вик на уукитата.
— Чуй! — извика Лея и също връхлетя вътре.
Кабарак, седнал в пилотското кресло, вдигна дясната ръка, някак си успя да извърти около себе си Чубака и с вик го захвърли към долната част на контролното табло. Лея замръзна на място.
— Кабарак…
— Не съм ги повикал аз — обърна се към нея ногрито. — Никога не бих престъпил честната си дума.
Чубака изръмжа гръмовно недоверието си и се опита да се изправи на крака в тясното пространство.
— Спрете го! — надвика ръмженето на уукито Кабарак. — Накарайте го да стои спокойно. Трябва да подам паролата или всичко ще бъде загубено.
Лея погледна покрай него към звездния разрушител в далечината и стисна здраво зъби. Предателство… Но ако Кабарак беше замислил предателство, защо позволи на Чубака да дойде с нея? Каквато и да беше бойната техника, която бе използвал, за да отхвърли първата бясна атака на уукито, тя едва ли щеше да му свърши работа при повторен сблъсък.
Отново впи поглед в лицето на Кабарак — тъмните очи, изпъкналата челюст и острите като игли зъби. Той също я наблюдаваше внимателно, без да обръща внимание на заплахата от разгневения Чубака зад него. Ръката му лежеше готова на предавателя. От командното табло се разнесе тихо пиукане и пръстите му импулсивно помръднаха, но той се овладя и спря навреме. Звукът се разнесе отново.