— Не съм ви предал, лейди Вейдър — повтори Кабарак с напрегнат глас. — Повярвайте ми.
Лея се стегна.
— Чуй, стой спокойно! — заповяда тя. — Чуй! Стой спокойно казах.
Уукито не обърна внимание на заповедта. най-накрая успя да се изправи на крака, нададе отново бойния си вик и скочи да стисне Кабарак за гърлото. Този път ногрито реши да действа по друг начин, хвана огромните китки на Чубака с жилестите си ръце и ги стисна с всичка сила.
Но това не беше достатъчно. Бавно, но сигурно Чубака започна да извива назад ръцете му.
— Чуй, спри! — опита се отново да го обуздае Лея. — Помисли малко, ако е имал намерение да ни залови, нямаше ли да действа, докато спим или когато не подозирахме нищо?
Чубака отсечено изръмжа, продължавайки неотклонно да извива ръката.
— Ако той не се свърже с тях сега, веднага ще разберат, че нещо не е наред — добави тя. — Така със сигурност ще узнаят за нас.
— Лейди Вейдър е права — намеси се Кабарак. Гласът му трепереше от усилието да удържи ръцете на уукито. — Не съм ви предал, но ако не подам паролата навреме, сами ще се обречете на гибел.
— Така е — каза Лея. — Ако дойдат да проверят, всичко ще бъде изгубено. Съвземи се, Чуй. Това ни е единствената надежда.
Уукито изръмжа отново и решително поклати глава.
— Съжалявам тогава, но нямам избор — каза Кабарак. В кабината изведнъж блесна син лъч и Чубака се свлече на пода като огромен чувал с пясък.
— Какво… — извика Лея и падна на колене до замрялото ууки. — Кабарак!
— Шокова палка — отвърна ногрито задъхано и се обърна към командното табло. — Вградена защита.
Лея се обърна и го изгледа яростно. Беше бясна от постъпката му, но гневът неохотно отстъпи пред необоримата логика. Чубака наистина беше готов да убие Кабарак и тя от собствен опит знаеше колко е трудно да успокоиш едно разгневено ууки дори когато си му приятел. А Кабарак наистина се беше опитал първо да поговори с него.
— И сега какво ще правим? — попита Лея и провря ръка през гъстата козина на гърдите на Чубака, за да долови ударите на сърцето му.
То биеше нормално, този път шоковата палка не беше изиграла един от редките, но смъртоносни номера върху нервната система на уукитата.
— Тихо! — извика Кабарак, включи предавателя и каза нещо на езика на ногрите.
Отвърна му друг мяукащ глас и разговорът продължи няколко минути. Лея остана коленичила до Чубака и съжаляваше, че не бе имала време да доведе Трипио. Щеше да бъде хубаво да разбере за какво си говореха. Накрая разговорът приключи и Кабарак с въздишка изключи предавателя.
— В безопасност сме — каза той и леко се отпусна в креслото. — Убедих ги, че е имало повреда в системите.
— Да се надяваме, че е така — каза Лея. Кабарак я погледна със странно изражение.
— Не съм ви предал, лейди Вейдър — твърдо каза той, в гласа му се долавяше умолителна нотка. — Повярвайте ми. Обещах да ви защитавам и ще изпълня обещанието си. Дори с цената на живота си.
Лея се обърна към него и дали поради джедайските си способности, или просто поради дългия си дипломатически опит най-сетне осъзна позицията, в която се намираше Кабарак. Каквито и съмнения и задни мисли да бе изпитвал по време на пътуването насам, неочакваната поява на звездния разрушител беше отхвърлила всичките му колебания. Честната дума на Кабарак беше поставена под съмнение и сега той трябваше да покаже, че не е нарушил обещанието си. И щеше да направи всичко, за да го докаже. Дори с цената на живота си.
Преди Лея се бе изненадала, че Кабарак бе в състояние да разбере кръвния дълг на уукитата. Явно културите на уукитата и ногрите бяха по-близки, отколкото предполагаше.
— Вярвам ти — каза тя, изправи се и седна в креслото на втория пилот. Налагаше се да остави Чубака да лежи на пода, докато дойде в съзнание. Сама нямаше да успее да го премести. — И какво ще правим сега?
Кабарак се обърна към командното табло.
— Трябва да обмислим нещата и да вземем решение — каза той. — Имах намерение да кацна в град Нистао, да изчакаме да падне нощта и да ви представя на вожда на моето племе. Сега това е немислимо. Дошъл е нашият господар от Империята и е свикал сбор на вождовете.
Лея изтръпна.
— Вашият господар от Империята е върховният адмирал, нали? — попита тя предпазливо.
— Да — кимна ногрито. — Това е неговият флагмански кораб „Химера“. Помня деня, когато лорд Дарт Вейдър за пръв път го доведе при нас — продължи той, провлачвайки мяукащ глас. — Лорд Вейдър каза, че задълженията му срещу враговете на императора ще погълнат цялото му внимание и отсега нататък наш господар ще бъде върховният адмирал — той издаде странен, почти мъркащ и дълбок, гърлен звук. — В този ден мнозина от нас се натъжиха. Лорд Вейдър единствен освен императора се бе грижил за благоденствието на ногрите. Той ни даде надежда и цел в живота.