Лея сви недоволно устни. Тази цел беше да станат смъртоносни командоси и да умират по прищявка на императора. Но не можеше да каже такива неща на Кабарак, поне засега.
— Да — измърмори тя. Чубака помръдна в краката й.
— Скоро ще дойде на себе си — каза Кабарак. — Не ми се иска да го зашеметявам отново. Ще можете ли да го контролирате?
— Мисля, че да — отвърна Лея.
Пресичаха бавно горните слоеве на атмосферата, курсът им ги водеше точно под кръжащия в орбита звезден разрушител.
— Надявам се, че няма да решат да претърсят кораба с радар — прошепна тя. — Ако установят, че на борда има трима души, ще трябва да даваш дълги обяснения.
— Защитните полета на кораба няма да позволят претърсване с радар — увери я Кабарак. — Пуснал съм ги на пълна мощност.
Лея го погледна изненадано:
— А това няма ли да ги накара да се усъмнят?
— Не. Обясних им, че работещото заглушаващо поле е част от същата повреда, която е причина за проблемите с предавателя.
Чубака изръмжа тихо. Лея погледна надолу и видя, че уукито я гледа безпомощно. Вече беше в съзнание, но не му достигаше сила да направи каквото и да било.
— Минахме през външния контрол — каза тя. — Насочили сме се… Накъде всъщност летим, Кабарак?
Ногрито пое дълбоко дъх и издиша със странно свистене.
— Отиваме към моето село, близо до края на Чистата земя. Ще ви скрия там, докато си замине върховният адмирал.
Лея обмисли предложението му. В малко селище, разположено далеч от главните пътища на ногрите, щеше да бъде в безопасност от обикалящите имперски войници. Но, от друга страна, ако беше като другите малки селца, които беше посещавала, пристигането й щеше да се стане известно на всички след по-малко от час.
— Може ли да се вярва на останалите, че няма да ме издадат?
— Не се безпокойте — отвърна Кабарак. — Ще се погрижа за безопасността ви.
Но преди да го каже, се поколеба за миг. Корабът се гмурна в атмосферата и Лея с безпокойство отбеляза, че всъщност Кабарак не бе отговорил на въпроса й.
Вождът се поклони за последен път и се отдръпна към групичката ногри, които все още чакаха реда си да приветстват своя господар. Траун, седнал в трона в общата зала на Онор, кимна тържествено на отдалечаващия се и махна на следващия. Племенният вожд пристъпи напред в официалния танц на ногрите, който явно служеше за изразяване на уважение, поклони се ниско и докосна с чело земята пред върховния адмирал.
Застанал на два метра вляво от Траун и малко по-назад, Пелаеон пристъпваше от крак на крак и с мъка преглъщаше прозявката си. Струваше му се, че ритуалът няма никога да свърши. Беше останал с впечатлението, че са дошли на Онор, за да вдъхновят групите командоси, но единствените ногри, които видяха досега, бяха от охраната и тази малка, но изключително досадна сбирщина племенни вождове. Вероятно Траун имаше основания, за да си наложи да изтърпи глупавата церемония, но на капитана му се искаше представлението да приключи по-бързо. Все още им предстоеше да отвоюват галактиката, така че седенето и слушането на еднообразните клетви за вярност от група сивокожи същества изглеждаха истинско губене на време.
Усети лек полъх по врата и се сепна.
— Капитане? — прошепна някой в ухото му и той веднага разпозна гласа на лейтенант Тшел. — Извинете, че ви прекъсвам, сър, но върховният адмирал Траун заповяда да го информираме незабавно, ако се случи нещо необичайно.
Пелаеон кимна леко, всякакво прекъсване би било добре дошло за него:
— Какво се е случило?
— Май не представлява никаква опасност и може би изобщо не е важно, сър — започна Тшел. — Един кораб с командос ногри закъсня с подаването на паролата.
— Вероятно някакъв проблем с предавателя — предположи Пелаеон.
— Точно така каза и пилотът — отвърна лейтенантът. — Но освен това отклони предложението да кацне в Нистао. Нормално е да се помисли, че след като има повреда в системите, той ще иска тя да бъде поправена незабавно.
— Развален предавател не е жизненоважен проблем — изръмжа капитанът. Но Тшел беше прав, а и Нистао беше единственото място на Онор с квалифицирани специалисти за ремонт на космически кораби. — Разбрахте ли самоличността на пилота?
— Тъй вярно, сър. Казва се Кабарак, от племето кимбар. Изготвих справка с всички данни, с които разполагаме за него — добави той и подаде електронен бележник.