— Вярно е — присъедини се и Карде. — Наистина свърши чудесна работа.
— Благодаря — измърмори Мара, все още надвесена над контролното табло, и преглътна внезапно избилите в очите й сълзи.
Значи се връщаше. Беше се надявала отчаяно, че откриването на изтребителя на Скайуокър в дълбокия космос е изолиран случай. Някаква щастлива случайност, дължаща се по-скоро на джедая, отколкото на нея. Но не, отново се бе завърнало, както толкова пъти през последните пет години. Предчувствията, проблясъкът на интуицията, шепотът на вътрешния глас, какви трябва да са следващите й действия, натрапчивият непреодолим импулс. Значи скоро щяха да се появят и сънищата.
Тя гневно разтърка очи и с усилие отпусна стиснатата челюст. До болка познатата последователност щеше да я връхлети отново, но този път нещата щяха да са различни. Преди нямаше какво друго да прави с гласовете и упоритите призиви за незабавни действия, освен да страда и да чака пристъпът да отмине. Да страда и да се подготвя да изчезне от скривалището си, когато накрая предадеше себе си и хората около нея.
Но този път не беше сервитьорка в кръчмата във Форлис, наемник на повикване за бандата обирджии на Каприорил, нито дори механик на хипердвигатели, заклещен в мръсните води на коридора Айсън. Сега беше първи заместник-командир на най-мощната контрабандна организация в галактиката и разполагаше със средства и възможност за придвижване, каквито не беше имала преди смъртта на императора. Тези средства щяха да й позволят да намери Люк Скайуокър и да го убие.
Може би тогава гласовете щяха да спрат.
От няколко минути Траун стоеше на мостика пред илюминатора, загледан в далечния астероид и вече ненужния кръстосвач до него. Пелаеон разтревожено помисли, че адмиралът е заел абсолютно същата поза, както когато Люк Скайуокър им избяга при подобен капан. Капитанът сдържаше дъха си, впил поглед в гърба на Траун, и се чудеше дали и този път някой от екипажа на „Химера“ ще бъде екзекутиран заради провала.
Адмиралът се обърна и каза непринудено:
— Много интересно. Обърнахте ли внимание на последователността на събитията, капитане?
— Тъй вярно, сър — предпазливо отвърна Пелаеон. — Целта започна да набира скорост, преди да се появи „Насилник“.
— Точно така — кимна Траун. — Значи възможностите са три: Карде вече е бил решил да потегли, изплашил се е от нещо или… — червените очи на адмирала проблеснаха: — Или по някакъв начин е бил предупреден.
Пелаеон се напрегна:
— Надявам се, не допускате, сър, че някой от нашите хора е предател.
— Не, разбира се — сви устни Траун. — Дори да оставим настрани верността на екипажа, нито един човек на „Химера“ не знаеше за приближаването на „Насилник“, а и никой от прихващащия кръстосвач не би могъл да излъчи съобщение, без да го засечем тук — той се върна при командното табло и седна замислен. — Много интересна загадка, капитане. Ще трябва доста да помисля. А междувременно да се заемем с належащите задачи, като намирането на нови бойни кораби. Дойдоха ли вече някакви отговори на запитванията ни?
— Нищо за отбелязване, адмирале — отвърна Пелаеон и извика необходимите данни на екрана на компютъра, за да освежи паметта си. — Осем от петнайсетте групи, с които се свързах, изразиха интерес, въпреки че не пожелаха да се обвържат с по-конкретно обещание. Все още чакаме отговор от другите.
Траун кимна:
— Ще им дадем още няколко седмици. Ако дотогава не се свържат с нас, ще направим поканата си малко по- принудителна.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон се поколеба, но продължи:
— Има още новини от Джомарк.
Върховният адмирал впи блестящия си поглед в него:
— Ще ви бъда много благодарен, капитане — той наблягаше на всяка дума, — ако обясните на благородния майстор Кбаот, че ако все така настоява да запази контактите си с нас, напълно ще провали замисъла на стоенето си на Джомарк. Ако бунтовниците усетят и намек за връзката му с Империята, Кбаот трябва да забрави, че Скайуокър някога ще се появи при него.
— Вече му го обясних, сър — отвърна намръщено Пелаеон. — Няколко пъти. Но той всеки път отговаря, че Скайуокър нямало как да не отиде при него. Освен това настоява да разбере кога ще му изпратим сестрата на Скайуокър.
Траун помисли малко и накрая каза:
— Едва ли ще успеем да му запушим устата, докато не получи онова, което иска. Нито пък ще можем да се похвалим с някакъв що-годе задоволителен резултат от него.
— Да, все мърмори за онова координиране на нападението в Таанаб, което му заповядахте да направи — кимна Пелаеон. — Няколко пъти ме предупреждава, че не може да каже със сигурност кога Скайуокър ще пристигне на Джомарк.