Разбира се, трябваше да изповяда всичко в изповедалнята. Трябваше да признае — отново, че се крие зад завесата, за да подслушва споделянето на най-съкровените моменти на хората. В този случай можеше да добави и своите похотливи мисли към греховете си.
Всичко това се усложняваше още повече от факта, че свещеникът, на когото трябваше да се изповядва, беше негов баща. Не просто отец, отца и отче, а собственият му татко. Нямаше начин обаче. Изповядването беше задължително и Майкъл никога нямаше да си позволи да го пренебрегне, независимо каква беше цената. Стореше ли го, щеше да си осигури еднопосочен билет към вечните адски огньове. Майкъл вярваше в ада. Никоя тайна не струваше толкова скъпо, че да отиде в него.
Едно от многото неща, за които се възхищаваше на баща си, беше способността му да разграничава работата си като свещеник и задълженията си като родител. Той никога не направи дори най-малкия намек, че има някакво лично мнение относно нещата, които Майкъл изповядваше.
Докато момчето слушаше все по-цветущото описание на госпожа Стивънс за греха ѝ от мастурбирането (влажна, влажна, шепти тя, много, много влажна), изпита голямо възхищение и обич към баща си. Той беше най-добрият човек, когото познаваше, най-честният, най-почтеният. Всичко беше въпрос на характер и Франк Мърфи беше пример за това. На него не му беше необходима свещеническата якичка, за да го докаже.
Баща му беше причината да желае да стане свещеник. Той беше причината да иска да влезе в семинарията девствен. Ако беше честен със себе си (а Майкъл ценеше честността повече от всичко останало), тази клетва опростяваше много нещата в настоящия момент. Никога нямаше да опознае женска ласка, така че наистина ли беше чак толкова лошо да се потопи в света на госпожа Стивънс и влажните ѝ бели гащички? Само едно бързо мръснишко надникване?
Не е толкова лошо, не, помисли си Майкъл, но пак си е грях и трябва да се изповяда.
Понякога се изумяваше от търпението на баща си. Госпожа Стивънс не му звучеше като човек, който се разкайва за действията си. Всъщност му звучеше доста възбудена. Дори на тринайсет, Майкъл беше наясно, че тя използва този момент, за да съгреши още повече, възползваше се от възможността да се изповяда на един красив и самотен свещеник. Вероятно гащичките ѝ вече се бяха подмокрили.
Космите около слабините ѝ са руси като косата ѝ и лъщят, докато тя пъшка…
Този образ едновременно го отврати и развълнува.
— Кой е вътре?
Шепотът щеше да му изкара ангелите, ако не я беше усетил, че идва. Беше почти невъзможно да не я усети, както го усещаше и тя. Майкъл не знаеше защо е така. Може би защото бяха близнаци.
Той отлепи ухо от изповедалнята с неохота. Направи го изключително внимателно, за да не изскърца дървото. Обърна се към близначката си и се усмихна.
— Госпожа Стивънс.
Сестра му направи физиономия.
— Тази курва? Какво ти харесва толкова много да я слушаш? Да не би да ти надървя пипито? — подигра му се тя.
— Не — възпротиви се шепнешком Майкъл. — Разбира се, че не.
Франсис само се усмихна. В тази усмивка се криеше всичко. Майкъл знаеше, че лъгането беше друго от нещата, които не минаваха между тях.
Той въздъхна и сви рамене.
— Ще се изповядам.
— Добре.
Имаше още едно нещо, което двамата споделяха и в което Майкъл беше абсолютно сигурен, както беше сигурен във вярата си, че никога няма да се промени — обичта на сестра му към него независимо от всичко.
— Да се махаме оттук — прошепна той.
Те се отдалечиха от изповедалнята като изпипани крадци. Върнаха се обратно в общата си стая. Тя беше малка. За някои можеше да е мрачна и неприветлива, но за тях беше дом.
Стаята беше разделена от завеса, която можеха да дръпнат, когато имаше нужда. Баща им я сложи, когато на Франсис започнаха да ѝ растат гърди.
— Това е стена — каза им той. — Стена без врата. Когато я затворите, само онзи, който я е дръпнал, може да я отвори. Разбирате ли?
— Да, татко — съгласиха се двамата, без наистина да разбират нуждата от завеса по онова време.
Сега я разбираха по-добре. Понякога Майкъл мастурбираше нощем, когато Франсис заспеше. Бореше се с тази нужда, но тя беше непреодолима. Представяше си, че се е скрил на тайно място, вътре в някаква тъмна пещера, и си мислеше за сестра си, която беше само на една ръка разстояние и все пак недостижима. Опитваше се да е тих, но знаеше, че понякога пъшка по-силно, отколкото трябва. Дали го чуваше в тези моменти? Навярно. Да. Може би го чуваше.