Той връхлетя в параклиса бос, по бельо, плувнал в пот и треперещ като гол човек в снежна буря.
Нещото изплува на повърхността. Смееше се.
Видя ли? — попита го то. — Виииииидя ли хее хее хее хее?
Видя. Видя баща си, възвишения и почтен отец Франк Мърфи, да стои до жената, която твърдеше, че е майка им.
Тази жена беше монахиня и Майкъл я познаваше много добре.
Тя беше леля им Мишел.
39.
— Майка ми и баща ми бяха брат и сестра, близнаци като мен и сестра ми. Те бяха легнали в едно ложе и в резултат на това се бяхме появили ние. — Лицето му е тъжно, мрачно, изключително сериозно. — Решили да скрият бременността на майка ми. Не било трудно. Все пак и двамата били на осемнайсет. Напили се и се оставили дяволът да ги води. Как мога да опиша как ни се отрази това? Хората, които обичахме най-много, ни бяха лъгали. Бяхме се родили от кръвосмешение. Бяхме резултат на забранено съвкупление. Онази вечер попитах баща ми дали някога е изповядвал този грях. Той ми отговори, че не е. На лицето на Мърфи е изписано недоумение.
— Можете ли да си представите? Държал е този грях в себе си и по този начин си е осигурил място в ада. Защо? За да ни предпази? Не. Всеки свещеник, изслушал изповедта му, щеше да пази тайната. Направил го е, защото се е чувствал засрамен. Това беше непростимо. Не кръвосмешението, макар че и то беше достатъчно лошо. Не лъжите, които говореше на сестра ми и мен, тях можех да ги разбера. Не можех да простя обаче измамата му пред Бог. Баща ми и леля ми ни казаха, че са отдали живота си на Бог и че са ни научили да се страхуваме от него като изкупление за греха си. Не можех да разбера думите им, не можех да прогледна през тази измама. Двамата със сестра ми отидохме на църква на сутринта. Баща ни се опита да ни спре, но аз го покосих. — Майкъл се усмихва. — Не, не съм го убил. Той почина от рак десет години по-късно. Нямам представа дали някога е изповядал греха си. Ще ми се да мисля, че го е сторил.
— Тя въобще не говори — отбелязва Алън.
— Той е начело — отговарям аз. — Това е неговото шоу.
Това е често срещано при серийните убийци. Единият от тях е водещ, решава каква ще е играта, и рационализира действията им. В крайна сметка Кърби не беше далеч от истината.
— Трябва да призная, че се тревожехме много години след това. Изгубихме пътя си. Единственото, което не ни напусна нито за миг, беше обичта ни един към друг. — Сестра му слага ръка на рамото му. Той я хваща и продължава да говори: — Отне ни известно време, за да се завърнем обратно при Бог. Няма да ви занимавам с подробностите точно сега. По-късно ще има време да разкажем цялата си история. В момента важното е само едно: че се завърнахме при Бог. С времето осъзнах, че животът ни беше разклатен в резултат на една лъжа, на един отказ от страна на баща ни да се разкрие пред Бог и да изповяда греха си, за да получи опрощение.
Оттогава си налагаме това без никаква милост — продължава Майкъл. — Признах си сексуалните копнежи към сестра ми. Тя стори същото. Покаяхме се за действията си и за това, че едва не тръгнахме по същия греховен път като този на родителите си. Така за пореден път осъзнахме какво ни е предопределил Бог.
Майкъл поглежда Франсис, тя поглежда него и двамата се усмихват един на друг. Картината е ужасна, защото изглежда блажена. Чудовища с ореоли и кръв по зъбите. Отново се обръщат към камерата.
— Бог ни изпитва от момента на зачатието ни. Даде ни всяка една възможна причина да се откажем от него. Показа ни предателството, съмнението и страданието. Искаше да се увери, че сме достатъчно силни. Бог изпитва всичките си пророци по този начин. Осъзнах, че лицето на баща ми е лицето на прекалено много други. Свят човек, отдал живота си на Бог и хората. Възхитителна душа, готова да се обрече на вечни мъки, защото можеше да разкрие само част от тайните си, но не всичките. Баща ми беше признал, че има извънбрачни деца, но не и голямата истина — че е спал със сестра си. С времето разбрах, че е наш дълг да покажем на другите цялата светлина на Бог и да ги накараме да разберат, че Бог приема само цялата истина. Бъдете откровени за всичко, покайте се искрено, помолете го за прошка и той ще изчисти греха ви. Признайте девет от десет гряха, запазете последния за вас и ще горите вечно. Посветихме живота си на неговото дело. Беше ни трудно. Не убивай, гласи една от Божиите заповеди. Но всички, които убихме, признаха греховете си и всички без един се покаяха искрено. Така научихме за тях. Ние избираме само души, които са признали греховете си на свещеник по време на изповед. Всички те, с изключение на един, са мъченици, пронизани в телата като Исус на кръста. Покаялите се вече седят от дясната страна на Бог.