Майкъл млъква за известно време.
— Детето е изключението, разбира се. Нямам никакво съмнение, че в този момент гори в ада. То умря, за да освети другата половина от светото дело: покаянието. Заради смъртта на тези хора милиони други ще разберат, че не са сами, че всички ние имаме срамни грехове в душите си. Всички имаме тъмна страна, която трябва да признаем, ако желаем да изпитаме Божията любов в цялата ѝ прелест. Ах, колко прекрасна е тази любов! Бог е много неща, но най-вече Бог е любов.
Първият видим намек за лудост е налице. Едва забележим е. Лек блясък в очите, повишаване на гласа. Но е там. Зад всичко това се крие причината за действията му. Срам относно обстоятелствата около раждането им, предателство от онези, на които са имали най-голямо доверие, и всичко това опаковано в религията, с която са отгледани. Не ми пука колко цветисто разказва и колко умело оправдава действията си; серийните убийци винаги са водени от ярост. Без изключения.
Сещам се отново за факта, че всичките му жертви са жени, и осъзнавам, че Кали е била права, когато спомена Мадоната и курвата. Майкъл Мърфи вини повече леля си/майка си, отколкото баща си, и жените, които е убил, плащаха цената.
— Този етап от работата ни е завършен. Готови сме да продължим напред, да направим следващата крачка по пътя, който Бог ни е отредил. Намерете ни. Готови сме. Ще дойдем доброволно и няма да се съпротивляваме.
Екранът потъмнява.
— Не е ли мило от тяхна страна? — пита Кали с презрителен глас. — Горките бебчета, хайде да поплачем за нещастието им. Татенцето е бил задник, добре дошли в клуба.
Съгласна съм с думите ѝ, както и всички останали. Животът е труден, дори жесток и несправедлив. Това не е оправдание да се обърнеш срещу останалите хора. От много години се водят и ще продължат да се водят спорове каква е причината за подобно поведение — средата или ни е заложено да сме такива още при раждането. Мисля, че добрата среда е важна. Бъдещето ни се определя от детството ни. Статистиката ни тика в лицата този факт прекалено често, за да не му обръщаме внимание.
Приблизително една трета от малтретираните също се превръщат в малтретиращи. Но какво се случва с останалите две трети? С всички онези малтретирани, тормозени, бити и предадени, които водят нормален живот? Те са преследвани от спомените си, наранени са и не могат никога да се отърсят от миналото си, но което е най-важното — стават почтени хора. За всяка жертва на малтретиране, която също ще малтретира деца, когато стане възрастен, можем да намерим примери на жертви, които ще се превърнат в мили и любящи родители. Каква е разликата между тях? Дали някои от нас просто не са родени способни да носят по-голямо бреме от други?
Майкъл и Франсис бяха изтеглили лоши карти, няма съмнение, но съвсем не бяха от най-отвратителните. Чувала съм за много, много по-лошо. Самият факт, че бяха превърнали лошия си късмет в оправдание да убиват двайсет години, беше доказателство за слабостта и вината им, а не причина да им съчувствам.
— Не ми пука защо са такива — казвам аз. — Просто искам да ги вкарам в затвора.
— Напълно те разбирам — отвръща Алън.
В крайна сметка това е мотивацията, която ни движи напред. Да търсим причини и да се опитваме да стигнем до мрачното дъно на нещата, е като змия, която яде собствената си опашка. В края на краищата няма да намерим истината, а просто ще се погълнем. По някое време трябва да спрем да се опитваме да разберем защо го правят, и да приемем, че единствената ни работа е да ги махнем от обществото. С някои е по-лесно, отколкото с други.
— Да намерим настоящия им адрес — казвам аз — и да изпълним желанието им.
Мина час, откакто започнаха да валят открития. Заместник-директорът е в офиса ни заедно с хората ми и екип на SWAT.
Шефът на нашия SWAT е Сам Брейди, годеникът на Кали. Брейди е в средата на четиресетте, висок, даже много висок, около метър и деветдесет и пет, с късо подстригана коса и с недружелюбно лице, което пасва чудесно на професията му. Виждала съм и другата му страна и мога да заявя, че е един много спокоен човек. Той обича Кали с цялото си сърце и се отнася с всичко в живота си така отдадено. Брейди е сериозен мъж, истински мъжкар, който не се страхува от Кали.
След като приключва с гледането на видеоклиповете на Проповедника, казва:
— Не препоръчвам да нахлуваме там. Не съм експерт, но ми се струва, че искат да бъдат арестувани. Нуждаят се дори от това.