— Съгласна съм — отвръщам аз, — но не мисля, че е препоръчително просто да почукаме на предната врата. Трябва да обградим къщата и да говорим с тях чрез телефон или мегафон. Ако искат да се предадат спокойно, ще го направят. Ако ли не… — свивам рамене. — Ще ги поглезим със сълзотворен газ.
Брейди обмисля предложението ми и кима.
— Ще подготвя екипа си. Дай ми двайсет минути.
— Ще ви чакаме на паркинга.
Проверявам си оръжието и се подготвям психически. Всички сме така.
— Хей — казва Алън и издърпва плъзгача на пистолета си, — ако си наясно, че те чака смъртно наказание, и пледираш виновен… това не е ли самоубийство?
— Мисля, че според тях е мъченичество.
Алън прибира оръжието в кобура си и въздиша.
— Да. Какво мислиш, дали наистина ще се предадат кротко?
— Така смятам, но човек никога не може да е сигурен.
Самоубийството, дали от собствена ръка, или от полицейска, е често предпочитано решение за престъпниците, когато картите са разкрити. Повечето от тях приемат от самото начало, че ще умрат, ако бъдат открити.
— Странно ми е, че имат къща в Сими Вали — размишлява на глас Алън. — Вероятно сме минали покрай нея един-два пъти, без да знаем, че е тяхна.
Мобилният на Джеймс иззвънява. Той отговаря, слуша и се намръщва.
— Какво? — пита и лицето му става бяло като платно. — Веднага ми го прати.
— Какво има? — питам аз.
— Кучка — изсъсква Джеймс, но звучи някак си странно. По-скоро е отчаян, отколкото ядосан.
— Джеймс?
Поглежда ме.
— Кърби е стигнала първа там. Пипнали са я.
40.
Кърби се появява пред камерата, гола и завързана за стол. Майкъл Мърфи стои до нея. Бесен е.
— Казах ви, че ще се предам тихо и кротко! Не очаквах да се съгласите с действията ни, но смятах, че поне ще се съобразите със закона. — Поема си дълбоко въздух. — Много, ама много съм разочарован.
— О, за бога, млъкнииииииии — отвръща Кърби и завърта очи.
— Глупаво шибано хлапе — измърморва Брейди. — Така и не се научи да си държи устата затворена. — Повиках го в мига, в който разбрахме какво гледаме.
Майкъл застава пред нея. Единственото, което виждаме, е гърбът му и краката ѝ.
— Не си в правото си да изричаш Божието име напразно — казва той.
— Да го духаш, нещастник — отвръща приятелката ми, — и твоят бог също може да ми подуха. Здраво.
Приготвям се да я зашлеви, но Майкъл вдига ръка и стоварва юмрука си в лицето ѝ. Ударът на плът в плът изхрусква през колонките на компютъра и Кърби пада назад със стола.
— Шибаняк — прошепвам аз.
До този момент камерата е стационарна. Сега започва да се движи и да следва случващото се. Вероятно Франсис я е взела. Тя увеличава лицето на Кърби. Приятелката ми лежи на дървения под, а русата ѝ коса е като ореол под главата ѝ. Изпитва затруднения във фокусирането на погледа си. Устните ѝ са разцепени на две места и от тях тече кръв по брадичката и лявата ѝ буза. Тя поклаща глава, за да я прочисти, и се засмива.
— Удряш като момиче.
— О, Кърби — изрича Кали. — Глупаво момиче. Млъкни.
Няма да го стори. Просто си е такава.
Майкъл я хваща за косата и я дърпа силно, за да я вдигне обратно до седнало положение. Кърби се обръща на една страна и изплюва кръвта. Отново поглежда към камерата и всички виждаме тези студени и ужасни очи на убиец.
— Смятам да убия теб и сестра ти — заканва се тя. — Просто искам да го знаеш. Никой не ме е изпращал тук. Една от жените, които уби, ми беше стара приятелка. — Кърби се ухилва. Зъбите ѝ са червени от кръвта. — Мислех да ти върна услугата.
— Убийството е грях — скастря я Майкъл. — Ние убиваме с Божия цел. Ако ни убиеш заради отмъщение, ще отидеш в ада.
Дали наистина е така, мисля си аз. Ами Амброуз, когото уби, за да му вземеш самоличността? И него ли го затри с Божия цел?
Въпросът е напълно излишен, тъй като отговорът му ще е „да“, разбира се.
Кърби свива рамене.
— Съди ме. Добра съм в тези неща. — На лицето ѝ цъфва поредната усмивка, съставена от цепнати устни и червени зъби. — Сам ще се увериш.
— Наистина ли си дошла тук сама? — пита Майкъл.
— Аз съм солов играч, нещастник, винаги съм била.
— Много жалко — отвръща той, — че пропусна да забележиш втората охранителна камера. Чакахме те, когато влезе през вратата.
— Е, знаеш, че никой не е перфектен. Трябваше да ме убиеш обаче. Тейзърите са за женчовци.