— Свалихме те за нула време — изръмжава Франсис.
Кърби се усмихва.
— Свалихте ме, но не ме убихте, глупаче. Лош ход от ваша страна.
— Как се казваш? — пита Майкъл.
— След като сме на религиозна тема, защо не ме наричате… Ева? — ухилва се тя. — Винаги съм харесвала стила ѝ, нали се сещате? Изяж тази ябълка, момиче. Вкусотийка.
— Добре. Католичка ли си, Ева?
Кърби завърта очи.
— Вярата във възвишени създания е за смотаняци. Аз вярвам в оръжията, добрата бира, мастурбацията, когато нямам мъж до себе си, и на добрия стар член, когато имам. — Намига. — Нали се сещате какво имам предвид?
— Богохулна кучка — ядосва се Майкъл.
— Благодарско за комплимента, нещастник.
— Защо не спреш да ме наричаш така, Ева. Името ми е Майкъл.
— Не. Нещастник е чудесно.
Той въздиша.
— Май ще трябва доста да се потрудя, за да те накарам да се изповядаш, Ева.
— Ооооо, мъчения? Якичко.
— Защо клипът не свършва? — питам аз.
— Това не е клип — отговаря Джеймс. — Живо предаване е.
— Сам? Трябва да отидем веднага там — казвам аз. — Това е твоето шоу. Каква ни е играта?
Брейди оглежда внимателно обстановката на екрана.
— Струва ми се, че се намират в дневната. — Взема плановете на къщата от бюрото. — Има само два начина да се влезе там. Предната и задната врата. — Хваща се за брадичката и се замисля. — Ще хвърлим зашеметяващи гранати през предните прозорци и ще влезем отпред и отзад. Ще ги ударим здраво и ще ги свалим, докато още са замаяни. Най-добре ще е да действаме по този начин. Ако усложним нещата, ще се увеличат възможностите да прецакаме нещо. — Кима към компютъра. — Бяха достатъчно мили, за да ни осигурят видеонаблюдение на живо. Ще се възползваме. Вземете лаптоп с интернет и ще го направим в най-подходящия момент.
Планът му ми звучи добре. Поглеждам заместник-директора.
— Сър?
— Направете го. Стреляйте на месо, ако се наложи. И се уверете, че това видео никога няма да види бял свят. Последното нещо, което ни трябва в този случай, е връзка с убийцата Кърби Мичъл.
— Лаптопът ми има високоскоростна интернет връзка чрез мобилната мрежа — казва Кали. — Трябва ми само адресът на този фийд.
— Ще ти го пратя — отвръща Джеймс.
Брейди кима.
— Ще ви чакам на паркинга.
— Преди да приключа — казва Майкъл на Кърби, — ще изпиташ чудото да се изповядаш пред Бог. Ще научиш какво е да бъдеш прочистена от лъжите. Истината е светлина, Ева, като никоя друга.
— Действай по-бързо, нещастник, и спри да ме удряш в лицето. Едно момиче трябва да се харесва на момчетата, за да си намира гаджета, нали се сещаш?
— Да се захващаме за работа — нареждам аз. — Ако Кърби продължава да говори по този начин, може да не ѝ остава много време.
41.
Започни с нещо малко, Ева. Понякога така е най-добре. Започни с дребните неща и постепенно ще стигнеш до най-срамните. Мислиш ли, че можеш да се справиш?
Всички сме в една кола. Алън шофира и следва Брейди и екипа му във вана пред нас. Лаптопът е в мен.
Кърби се усмихва.
— Разбира се. Имам нещо дребно за теб.
— Да? — Майкъл звучи доволен и може би малко изненадан, че се е съгласила толкова лесно.
— Става въпрос за първата ми свирка.
Майкъл кима.
— Сласт, орален секс. Много добре. Продължавай.
— Имаше едно много готино хлапе, голямо сладурче, нали се сещаш? Чух, че имал голяма пишка, а тогава бях виждала такива само на снимки, не и на живо. От плът и кръв, нали се сещаш?
— Да, да, продължавай. — Явно Майкъл не оценява употребата на цветущи средства от Кърби.
— Както и да е, казах му, че искам да видя стария голям хотдог и хей, какво съвпадение, той също искаше да ми го покаже. — Приятелката ми завърта очи. — Момчетата са много забавни понякога. Та той имаше кола, затова една вечер се измъкнах от вкъщи и се срещнахме пред нас, след което отидохме на един паркинг до брега. Казах му да извади голямата близалка. Играта на думи е напълно умишлена. Оказа се, че някой е добавил няколко сантиметра отгоре. Така, де, не беше малък, но съм смукала и по-големи, сещаш се.
— Давай по същество, моля те.
— Беше много сладък. Като че ли имаше малък армейски шлем, излъскан до блясък и готов за действие. „Сержант Кур се явява на служба, госпожо!“ — Кърби се засмива.
— Тази уличница ти губи времето — казва Франсис някъде зад камерата.
— Хей, това си е моят грях, нали така? Докато казвам истината, аз решавам как да я кажа.
Майкъл кима.
— Съгласен съм, Ева. Продължавай.