— Добре. Така, реших, че е дошло време да налапам лакомството, нали се сещаш, лап-лап-лап! Отворих широко уста и пуснах влака в тунела. В този момент той започна да пищи.
Настъпва моментно мълчание. Майкъл се намръщва.
— Защо е пищял?
Кърби въздиша драматично.
— Ами, бях само на дванайсет, а той на шестнайсет и много готин. Бях нервна. Много се тревожех да нямам лош дъх, затова час преди срещата си направих гаргара с ментов освежител за уста. После, преди да започна да… сещаш се, изсмуках цяла камара ментови бонбони. — Кърби изцъква с език. На лицето ѝ е изписано подигравателно съжаление. — Бедничкият. Едва не му излязоха мехури на пишлето. Започна да пищи и ми изблъска главата. От личен опит ти казвам, че нещата трябва да са доста сериозни, за да се случи нещо такова. Той излезе от колата и започна да обикаля в кръг и да вика: „Гори, гори, гори!“. Ето, това, казвам ти, е истински грях.
— Кое по-точно?
— Че не му направих хубава свирка. — Кърби поклаща глава. — Дали Големият шеф ще ми прости? Никога повече не се повтори, а и вече съм много добра в свирките, можеш да бъдеш сигурен.
— О, Кърби — простенвам аз. — Защо просто не млъкнеш и не се подчиниш?
Очаквах Майкъл да пощурее, но той само поклаща съжалително глава.
— Съжалявам, че си решила да се правиш на трудна — казва той, — но твоето пътуване ще помогне на други да разберат глупостта да крият грях. Защото в края на краищата ще се изповядаш, Ева. Може да нямаш очи, зърната на гърдите ти да бъдат отрязани, а капачките на коленете счупени, но по един или друг начин ще се изповядаш.
Кърби се прозява.
— Ето ти един съвет за мъченията, нещастник. Много по-страшно е, когато ги правиш, а не говориш предварително за тях.
— Щом настояваш. Ще започнем с нещо малко, както вече ти предложих.
Майкъл излиза от кадър. Чувам стъпките му върху дървения под. Франсис продължава да фокусира картината върху Кърби.
— Наясно си, че ще се пречупиш, нали? — пита Франсис.
Кърби изпраща целувка към камерата и мърда вежди нагоре-надолу.
— Хей… камерата работи… а аз съм едно горещо голо маце… — Разтваря крака. — Готова съм за едър план, режисьоре. Ще се присъединиш ли към мен?
— Езавел! — изсъсква Франсис.
— Хей, имам приятелка с това име, така че не говори такива неща.
— Мисля, че Кърби наистина е луда — казва Кали.
— Или просто има предсмъртно желание — отвръщам аз.
— Безстрашието е често срещано сред социопатите — отбелязва Джеймс. — Вижте, той се върна.
Майкъл Мърфи носи някакъв прът, приблизително метър дълъг, с меден край и изолирана дръжка. От основата му виси жица. Той го показва на Кърби.
— Знаеш ли какво е това?
— Прилича ми на пиканя. Особено популярна и широко използвана за мъчения в Южна Америка и други подобни цивилизовани държави. На колко работи твоята — 16 000 волта?
— Трийсет хиляди. Технологиите се усъвършенстват. След като си запозната с инструмента ми, знаеш на какво е способен. Моля те още веднъж да признаеш грях, истински грях и да се покаеш от сърце.
— Хей, направих каквото поиска. Наистина се чувствам зле, че свирката ми беше калпава. Едно момиче трябва да има стандарти.
Майкъл въздиша.
— Франсис, може ли да сложиш камерата на триножника, моля? Нуждая се от помощта ти.
— Да, братко.
Камерата се разклаща и след малко отново става статична. Франсис се появява в кадър.
— Много хора смятат, че употребата на пиканя по външните части на тялото като гърдите и гениталиите е изключително ефикасно. Болезнено е, съгласен съм, но установих, че вътрешната употреба е много по-добра.
— Аз също — съгласява се Кърби. — Е… къде? В устата, в задника или в котенцето ми?
— В гърлото ти — отвръща Майкъл. — Опитай се да не се задушиш със собственото си повръщано, защото ще умреш.
Лявото око на Кърби потреперва едва. Това е първият знак за пропукване във фасадата ѝ до този момент.
— Дръж ѝ главата — нарежда Майкъл на Франсис.
Сестра му я хваща с две ръце, за да не се движи. Той поставя пиканята пред устата ѝ.
— Можеш да я отвориш сама или ще удрям зъбите ти, докато не изпопадат.
Кърби не се усмихва и не се шегува, а отваря уста.
— Последен шанс — казва Майкъл. — Искаш ли да се изповядаш?
Кърби изплезва език и издава „аааааа“, все едно е отишла на лекар, който да ѝ прегледа гърлото.
Майкъл не се поколебава. Той промушва пиканята между зъбите и я навира в устата ѝ. Бързо стига до гърлото, тъй като лицето на приятелката ми почервенява и тя започва да се дави. Франсис маха ръце от главата ѝ. Движенията ѝ са обиграни; правили са това и преди.