Брейди влиза в къщата, следван от хората си. Няма никакво колебание в действията им, те са светкавични, решителни и съсредоточени. Камерата пада и сега снима стената. Нямам представа какво се случва вътре.
— Хайде — промърморва Джеймс. — Дръж се, Кърби. — Не знам дали осъзнава, че изрича тези думи на глас.
Чувам Брейди и хората му да крещят на близнаците Мърфи.
— Лягайте на шибания под!
Разнася се ръмжене и шум от боричкане. Минута по-късно Брейди се появява на вратата и ни прави знак да влезем. Хукваме.
Дневната е първата врата вдясно. Близнаците Мърфи са легнали по корем на пода. Гледат се един друг и устните им се движат.
— „Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя“ — казва Майкъл.
— „Няма да се уплаша от злото“15 — отговаря Франсис.
— Млъквайте, мамка му! — изръмжава Брейди.
Те не му обръщат внимание и продължават да рецитират.
Джеймс отива при Кърби. Миризмата на фекалии, урина и пот е силна. Главата на приятелката ми е увиснала, а косата ѝ е паднала върху бедрата ѝ. Той коленичи пред нея, хваща я за брадичката и я повдига. Това е неочаквана проява на нежност от негова страна.
— Добре ли си?
— Г-глупав… глупав въпрос — изграква тя.
Кърби говори на него, но погледът ѝ е насочен към мен. Разпознавам молбата в очите ѝ.
— Всички освен Кали да излязат — заповядвам аз.
Следват въпросителни погледи и колебание. Настъпилата тишина е нарушавана единствено от тихата молитва, която звучи като муха върху мрежата на комарник.
— Веднага, моля!
Само Джеймс ме разбира. Той се изправя и се насочва към вратата, без да възразява. Хората на Брейди вдигат близнаците Мърфи на крака и ги извеждат навън. Майкъл се спира пред Кърби.
— Ти не се изповяда. Ще гориш в ада, да знаеш.
— Щ-ще се в-в-видим там — изсъсква в отговор приятелката ми. Опитва се да му изпрати целувка, но не успява.
— Разкарайте ги оттук — нареждам аз.
Алън излиза последен.
— Ще пазя на вратата — казва той и я затваря след себе си.
— М-може ли м-мацето К-кали да излезе с-също?
— Нуждая се от помощта ѝ, Кърби — отговарям ѝ с нежен глас. — Тя беше до мен след случилото се. Можеш да ѝ имаш доверие.
Кали не промълвява, докато приятелката ни я оглежда с изтощен поглед.
— Добре. М-може ли да ме извадите оттук, м-моля?
— Разбира се, сладкишче — отвръща нежно Кали и коленичи до стола. Изважда джобно ножче от дамската си чанта и се заема с въжетата. Кърби започва да трепери. Хващам я за рамото и отмятам косата ѝ назад. Когато Кали приключва с въжетата, Кърби разтрива китките си и остава на стола още известно време. Цялата се тресе.
— М-мога ли да ви к-кажа нещо? — прошепва тя.
— Разбира се — отговаря Кали.
Кърби се усмихва.
— Напът съм да се с-срина…
Хващаме я в мига, в който залита напред като труп.
Точно това видях в очите ѝ, точно това разбрах. Кърби беше напът да се разпадне и искаше да има колкото се може по-малко свидетели.
Кърби се е хванала за мен, увила е ръка около врата ми, а Кали я мие във ваната. Къпем я като бебе и тя ни позволява. Това е момент на доверие, какъвто не споделяме всеки ден. Мускулите ѝ се свиват в спазми. Хватката ѝ се стяга, докато Кали (нежно, много нежно) търка интимните ѝ части.
— Искате ли да чуете изповедта ми? — прошепва в ухото ми Кърби. Говори толкова тихо, че само аз я чувам.
Не отговарям нищо. Усещам как устните ѝ се изкривяват в усмивка върху ухото ми.
— Когато бях на шестнайсет години, имах приятелка, която беше убита от гаджето си. Преби я до смърт и избяга. Една година по-късно го намерих. Бяха му необходими три дни да умре. Тогава не бях дори пълнолетна, но никога не изпитах вина.
Не казвам нищо. Погалвам косата ѝ. Тя обляга глава на рамото ми и въздиша.
Всички, дори Кърби, понякога имат нужда да разкрият тайните си.
Ego te absolve16, Кърби.
43.
Какво направи с телата?
Намирам се в стаята за разпити с Майкъл Мърфи, както съм била с много други преди него, и се опитвам да измъкна последните му останали неразкрити тайни. Последната му изповед. Той ме оглежда внимателно, мен и белезите ми, и се опитва (предполагам) да погледне в душата ми.
— Католичка ли си? — пита ме.