— Благодаря, но някои неща на мамчето не се подчиняват на логиката. Наистина съжалявам, че не съм с теб.
Чувам приближаващите се върху плочките стъпки на заместник-директора и се обръщам към него. Той ми кима към прозорчето на вратата.
— Трябва да затварям, скъпа. Ще ти се обадя утре, става ли?
— Смоуки?
— Да?
— Леля Кали наистина ли ще се омъжва?
Ухилвам се.
— Да, мила. Приятна вечер.
— Приятна и на теб. Обичам те.
— И аз те обичам.
Доктор Джонстън посочва един съд, в който се намира сърцето на Лиза.
— Било е пробито. Дупчицата е малка и се намира от дясната страна на гръдния ѝ кош. — Посочва ни мястото. Както сам каза, дупчицата наистина не е много голяма, но синината, която е предизвикала, е с размера на двете ми ръце, събрани заедно. Има вертикални прорези над и под пробитото място. По-рано не забелязах раната заради шока, че Лиза е Декстър.
— Има логика — заявява заместник-директорът. — Мястото на Лиза е било до прозореца, а неговото вдясно от нея.
— С какво може да бъде извършено това? — питам аз.
— С нещо дълго, цилиндрично и остро. Убиецът е бил силен, решителен и е имал някои основни познания по анатомия. — Съдебният лекар свива юмрук и ни демонстрира случилото се. — Един чист удар, острието преминава през дроба, пронизва сърцето и готово.
— Тя трябва да е била дрогирана, за да може да направи подобно нещо с нея на самолет — промърморвам аз.
Джонстън кима с огромната си глава.
— Да, така е. Смъртта е настъпила бързо, но е била много болезнена. Би било в негова полза, ако я упои по някакъв начин.
Обмислям думите му.
— Избрал е нещо, което се приема през устата, а не се бие със спринцовка и не предизвиква пристъпи — констатирам аз. — Някакви идеи?
— Гамахидроксибутират, кетамин или рохипнол1 биха свършили чудесна работа, но всяко едно от тях има неприятни странични ефекти. Могат да предизвикат повръщане. Кетаминът също така е способен да доведе до конвулсии. — Съдебният лекар скръства гигантските си ръце. — Не, ако бях на негово място, щях да използвам нещо от старата школа. Хлоралхидрат.
— Коктейли значи — предполага Джоунс.
— Да, действа най-добре с алкохол, какъвто между другото усетих в стомаха ѝ. Освен това действието му е бързо и е могъл без проблем да ѝ даде свръхдоза, за да изпадне в безсъзнание.
— Така е — съгласявам се аз. — Едва ли се е тревожел, че ще умре от предозиране. Ще провериш теорията си на токсикологичния анализ, нали?
— Да. Ще ускоря процеса. Трябва да получа резултатите утре следобед, заедно с всичко останало.
Хрумва ми още нещо.
— Чудя са как, по дяволите, е успял да вкара в самолета онова, което ѝ е дал?
Доктор Джонстън свива рамене.
— Не е по моята част, съжалявам.
Давам му номера на мобилния си телефон.
— Обади ми се, когато излязат резултатите, и ще изпратя някой да дойде да ги вземе. Направи само един екземпляр за себе си и го сложи на безопасно място. — Поглеждам го право в очите. — Това е федерален случай поради три причини, доктор Джонстън. Първо, случил се е в приятелски небеса. Второ, замесен е конгресменът Дилън Рийд и не е изключено това да е предвестник на нападение срещу самия него. Трето, възможно е това да е престъпление от омраза. Цялата тази потайност обаче е от уважение към семейство Рийд, а не е някакво прикритие. Искам да си наясно с това. Основната ми цел е да хвана извършителя.
Усмивката на съдебния лекар е малко изморена.
— Оценявам прямотата ти, агент Барет, но няма нужда да се тревожиш. Не си падам по конспиративни теории. Работил съм над три други смъртни случая, свързани с политици, включително такъв, в който бяха замесени много влиятелен човек и мъжка проститутка. Познавам тази територия.
Осъзнавам, че доктор Джонстън е доста компетентен специалист. Не трябва да се изненадвам, повечето от хората, които са избрали да работят със смъртта, вземат работата си много на сериозно.
— Радвам се. — Поглеждам Лиза Рийд, която лежи на така наречената операционна маса, макар отдавна да няма нужда от операция. — Нещо друго полезно?
— О, да. Нещо много, много необичайно. Тъкмо щях да ви го споделя. — Джонстън взема друг метален съд и ни го показва. — Намерих това в тялото ѝ. Нашият човек е разтворил раната ѝ. Видяхте ли прорезите?
— Да.
— Бил е много умен; направил ги е посмъртно, след като кръвообращението е спряло. След това е напъхал това в нея.
Надниквам в съда и виждам не много голям сребърен кръст.
— Къде си държиш ръкавиците? — питам аз.
Джонстън кима към една кутия на близката маса. Вземам си комплект и си ги слагам. Бъркам в металния съд и вземам кръста.
— Тежък е — констатирам аз. — Плътен. Вероятно от сребърна сплав.
Кръстът е скромен, не е кой знае какво. Дълъг е около пет сантиметра и е широк два сантиметра и половина. Обръщам го в дланта си и присвивам очи. В задната му част е гравирано нещо, но е прекалено дребно, за да го разчета с невъоръжено око.
— Имаш ли лупа?
Джонстън намира такава и ми я подава. Слагам я над кръста. Виждам някакъв много малък и много обикновен символ: череп и кръстосани кости, какъвто е универсалният знак за отрова. Гравиран е в горната част на кръста. По-долу са изписани някакви цифри.
— Числото е 143 — изричам на глас.
— Какво, по дяволите, означава това? — пита заместник-директорът.
— Нямам представа. — Оставям кръста обратно в металния съд. — Предлагам да запазим в тайна от медиите тази улика, докторе.
— Разбира се.
— Нещо друго?
Съдебният лекар поклаща глава.
— Не и в момента.
Джоунс си поглежда часовника и ме сочи с пръст.
— Да вървим към летището. Екипът ти ще пристигне скоро, а аз трябва да се връщам в Калифорния.
Казваме си довиждане с Джонстън и тръгваме по коридора към изхода. Обувките ни тракат върху линолеума, което е малко зловещо предвид това къде се намираме.
— Какъв ти е планът? — пита заместник-директорът.
— Обичайното. Криминологичен анализ на самолета, в който е убита Лиза, разпит на пасажерите, изработване на профил. След това… — млъквам за миг. — Трябва да започнем да идентифицираме други потенциални цели колкото е възможно по-скоро.
Не отбелязвам очевидното и най-тревожно нещо: череп с кости и числото 143 — съществува само едно нещо, което убиецът може да брои.
Това, естествено, ме отвежда до следващия тревожен въпрос: докога ще продължи броенето?
1
Гамахидроксибутират — излязъл от употреба операционен анестетик, който в малки дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, в умерени дози — до заспиване, а в големи дози до гадене, схващане на мускулите, конвулсии, припадъци, проблеми с дишането, колабиране и кома. Кетамин — дисоциативен анестетик, който днес се използва предимно във ветеринарната практика. Рохипнол — използва се като анестетик или като силно приспивателно; известен е още като „Руфи“ и „дрогата на изнасилването“. — Б.пр.