— Законово, да. На шофьорската ѝ книжка пише „Жена“. Какъв е проблемът?
Той вдига ръце, хваща волана от двете страни и го стиска силно. Въздиша звучно през устата си.
— Виж — отговаря накрая, — не харесвам транссексуални. Мисля, че е неестествено. — Колегата ми свива рамене. — Това ми е мнението, не мога да го променя. Работех над няколко убийства на трансове, когато бях в лосанджелиската полиция. Свърших си работата и съчувствах на семействата им — човекът си е човек — но това не променя истината. Те ме отвращават. Понякога просто ми се изплъзва.
Опулвам се срещу Алън шокирана. Направо съм сразена. Наистина ли чувам това от него? Извън стаята за разпити той е най-спокойният, най-честният и най-толерантният човек, когото познавам. Поне така си мислех до този момент.
— Божке, ти да видиш, къде си ги крил тез’ остри зъбки досега? — пита Кали, като дава глас на мислите ми.
— Той е хомофоб — намесва се Джеймс, а отровният му тон ме изненадва. — Не харесваш педали, нали, Алън?
Приятелят ми се обръща към колегата ни.
— Не съм почитател на целуващи се момчета, но също така не съм хомофоб. Не ми пука кой кого чука. Има голяма разлика между това и отрязването на гърдите или члена. — Алън се намръщва. — Това е моето мнение, ясно? Не казвам, че е правилно или че има някакъв смисъл, и честно казано, не ми се иска да слушам колко съм задръстен. Елейна вече ме подреди по темата, но дори тя не може да ме промени. Това няма да повлияе на работата ми.
— Кажи ни истината — подхваща Кали със загрижен тон. — Да не би да си срещнал някоя жена? Целували сте се цяла вечер, а когато си бръкнал там долу си намерил пръчка с боровинки?
Алън изръмжава.
— Майната ви. Не трябваше да казвам нищо.
— Прав си — съгласявам се аз. — Не трябваше да казваш нищо. Ако позволиш подобен коментар да се изплъзне пред семейството…
Алън кима трезво.
— Да. Съжалявам.
— Не си хомофоб, а? — пита Джеймс.
Поглеждам го изненадана. На лицето му е изписано. Няма намерение да се откаже от темата.
— Вече казах, че не съм.
— Глупости.
Алън като че ли е напът да се разгневи, но вместо това само въздиша.
— Добре. Като искаш, не ми вярвай. Но това не ме прави такъв.
Джеймс се втренчва в Алън. Намръщен е и целият се тресе. Нямам представа какво се случва тук.
— Наистина? Тогава ми кажи… — Млъква, поколебава се и започва да диша тежко. — Тогава ми кажи какво мислиш относно това, че аз съм гей.
В колата настъпва гробна тишина. Чувам как парното духа и дишането на всички.
— О, човече — казва Кали и се преструва, че яде пуканки. — Давай, не спирай точно сега, сладкишче.
Самата аз съм безмълвна.
Джеймс гей?
Не самото откровение ме шокира, а фактът, че въобще разкрива нещо. Просто е прекалено лично. Също толкова шокиращо щеше да е, ако ни кажеше кой е любимият му сладолед.
Донякъде съм изненадана колко добре е успявал да прикрива факта, че е гей. Имали сме си работа с такива жертви преди. Не е показвал по абсолютно никакъв начин, че е такъв.
Разбира се, същото се отнася и за Алън.
— Защо ни казваш това сега? — пита грамадата.
— Не знам! — излайва в отговор Джеймс. — Стига увърта. Отговори на шибания въпрос.
Алън му хвърля бърз поглед. На устните му заиграва лека усмивка.
— Бих отговорил… че все още не те харесвам.
Кали изпръхтява и започва да се смее. Звучи нелепо.
Част от гнева се оттича от лицето на Джеймс. Той оглежда внимателно Алън и търси някакъв издайнически знак, че се подиграва с него.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш?
— Да.
В следващия миг се случва нещо, което направо ме разтърсва. Алън се пресяга над седалката и слага ръка на рамото на Джеймс. Жестът му е нежен и окуражаващ. Онова, което ме шокира, е реакцията на Джеймс. Той не потръпва, не примига и не се отдръпва. Виждам следа от нещо друго, от един вид „Какво?“.
Облекчение, осъзнавам аз изумена. Голямо облекчение. Мнението на Алън е важно за него.
— Наистина, синко — казва грамадата с нежен като жеста си глас.
Моментът отминава. Джеймс маха ръката му.
— Добре — отговаря той и поглежда намръщен Кали ѝ мен. — Не искам да чувам нищо повече по темата, ясно?
Вдигам три пръста за „честна скаутска“. Кали кима, но се плъзга на седалката и се отдръпва колкото се може повече от него.
— Какво, по дяволите, правиш? — пита подозрително Джеймс.
— Не се тревожи, сладкишче — отвръща тя, — нямам проблем с това, че си гей, наистина нямам. Но скоро ще се женя, а се сещаш какво казват — ако стоиш прекалено дълго до някой обратен, самият ти ще станеш такъв. По-добре да внимавам, отколкото после да съжалявам.