Съумявам да не се усмихна. Джеймс я поглежда внимателно, преди да въздъхне и да заключи:
— Ти си идиотка.
Това още повече успокоява положението. Кали се отнася с него, както винаги, и това дразнене е истинско облекчение за Джеймс след откровението му.
Ами аз, питам се. Какво очаква от мен?
Поглеждам го, но той гледа през прозореца. Изглежда спокоен.
Осъзнавам, че не се е тревожел как ще реагирам аз. Знаел е, че ще го приема.
Това ме радва.
— Сега, след като преживяхме този момент ала Джери Спрингър2 — казва Кали, — можем ли да се върнем към случая? Да не забравяме и основния приоритет: планирането на сватбата ми.
— Какво общо има настоящият случай със сватбата ти? — питам недоумяващо аз.
Кали завърта очи.
— Е, струва ми се, че преди нея трябва да хванем убиеца, така че се размърдайте.
Ухилвам ѝ се. Тя не се тревожи за сватбата си. Това е нейният начин; тя живее, за да прогонва лошото настроение и да озарява мрака.
— Да вървим към Вашингтон-Дълес — казвам аз. — Самолетът ни чака. Можем да говорим по пътя.
Алън подкарва колата и аз осъзнавам, че точно тази разлика между живота и смъртта е особено съществена. Животът е движение. Винаги нещо се случва, ходиш някъде, проправяш си път през пукнатините, независимо дали моментът го позволява, или не. Неочакваната ненавист на Алън към транссексуалните и изненадващото откровение на Джеймс, добри или лоши, и двете неща означават живот, а честото неудобство на живите винаги е за предпочитане пред спокойствието на мъртвите.
5.
Необходими са ни четиресет и пет минути, за да се доберем до летището. Там ни чака едно местно ченге, което прекарва колата ни през будката на охраната и ни посочва да продължим надясно. Минава полунощ, но като всички международни летища и Вашингтон-Дълес постоянно е оживено. Докато Алън шофира, виждам отлитащи самолети, които се гмурват от морето светлина в нощното небе.
Самолетът, на който е била убита Лиза, е преместен в ремонтен хангар. Той е голям, направен от метал и бетон, което означава, че вътре ще е студено. Температурата продължава да пада и осъзнавам, че наистина не съм облечена за това време.
Осветлението в хангара е пуснато. Късният час, помещението и студът създават усещане за усамотение.
— Предполагам, че трябва просто да влезем вътре — казва Алън и го прави.
— Коя е тази? — пита Кали, докато паркираме.
Посрещнати сме от руса жена, която не познавам. Тя изглежда на моята възраст, облечена е в черно яке, черни панталони и бяла риза. Просто облекло, но ѝ стои изключително добре. Не е нито висока, нито ниска, около метър и шейсет и пет, хубава, без да е красива. На лишеното ѝ от всякакво изражение лице греят две интелигентни сини очи.
— Мирише ми на чиновничка — промърморва Алън.
Тя се насочва право към мен, когато слизам от колата.
— Агент Барет?
— Да? А вие сте?
— Рейчъл Хинсън. Работя за директора.
— Добре.
— Разполагате със самолета за двайсет и четири часа — казва тя, като пропуска любезностите. — Никой няма да стъпи в хангара през това време. Няма да ви безпокоят. — Посочва към една количка наблизо. — Криминологичните принадлежности са тук, включително фотоапарати, торбички за улики и докладът, подготвен от полицията, преди да поемем случая. Аз ще ръководя парада.
Очаквах това да се случи.
— Не — отговарям аз, като се опитвам гласът ми да е спокоен и мил.
Хинсън ме поглежда намръщена.
— Моля?
— Казах „не“, агент Хинсън. Това е моят случай. Екипът ми и аз ще бъдем единствените на този самолет.
Тя се приближава до мен, даже прекалено много, за да използва височината си да ме сплаши. Умен ход, но старичък и въобще не ми действа.
— Опасявам се, че ще трябва да настоявам — казва Хинсън и ме гледа свирепо с тези нейни сини очи.
Признавам ѝ, че наистина изглежда заплашително.
— Обади се на директора — казвам ѝ аз.
— Защо?
— Защото той е човекът, който може да разреши този спор. Тук не става въпрос за мерене на нещо, Хинсън. Е, може би мъничко. Но честно казано, ти само ще ни се пречкаш в краката, а и мотивите ти да си тук ще ни разсейват. Нямаме нужда от някого, който да ни наднича над раменете точно сега.
Тя не отстъпва назад, а по-скоро премества тежестта на тялото си върху десния крак. Виждам я, че обмисля думите ми, че претегля заповедите, които са ѝ дадени, чуди се дали да ни се махне от главата, или да обезпокои директора. Определено не е притеснена. Хинсън е свикнала да се уповава на преценката си.
2
Джералд Норман Джери Спрингър (р. 1944) — американски телевизионен водещ, бивш адвокат, политик, новинар, актьор и музикант. — Б.пр.