— Виж — казвам ѝ аз, за да ѝ помогна, — знаеш, че не съм тук само защото директорът ми заповяда да дойда.
— Функционално си.
— Функционално да, но не и в действителност. Тук съм, защото съпругата на конгресмена ме поиска.
Една много малка усмивка се появява на устните ѝ и омекотява празното ѝ като платно лице. Това е усмивка на уважение, на одобрение, че не съм споменала име.
— Добре, агент Барет — примирява се тя и този път наистина отстъпва назад. Бърка във вътрешния джоб на якето си и пред погледа ми се разкрива раменният ѝ кобур. Хинсън вади бяла визитка и ми я подава. На нея пише „Хинсън“ с черни букви, последвани от телефонен номер и имейл адрес. Нищо друго.
Поглеждам я.
— Падаме си малко лаконични, разбирам.
Тя свива рамене.
— Мога да преброя на пръстите на двете си ръце всичките пъти, в които съм давала визитката си. Моля те, обади ми се, ако имаш нужда от нещо. Можеш да ми звъниш денонощно.
Хинсън се обръща и си тръгва без повече приказки, ниските ѝ обувки тракат по сивия бетонен под на хангара.
Първият рунд е за мен, но си спомням предупреждението на заместник-директора и вече знам, че е бил прав да ми изчете онази лекция.
— Хмм — избоботва Алън. — Как би описала някоя като нея? Зловеща? Твърда? И двете?
— Бих я описала каквато е — промърморвам в отговор аз.
— А именно?
— Полезна. Полезността е най-голямото ѝ качество. А сега да отидем да разгледаме местопрестъплението.
— Досега не съм се качвала в напълно празен самолет — споделя Кали. — Странно е.
— Прекалено е тихо — отбелязва Алън.
Прави са. При нормални условия самолетите издават свои собствени звуци, подобно на мърмореща тълпа. Този тук е като гробница.
— Какъв е моделът, 727 ли? — пита Алън.
— 737-800 — отговаря Джеймс. — Среден по големина, тесен корпус, 162 места за пасажери, разделени в две класи. Четиресет метра дълъг и трийсет и четири метра широк от крило до крило. Тежи 41 тона празен и може да измине 5555 километра с максимум гориво. Развива скорост грубо около 0.7 маха.
Алън завърта очи.
— Благодаря ти, „Енциклопедия Браун“.
— Къде е седяла? — питам аз.
Алън поглежда доклада.
— 20F, мястото до прозореца.
Намръщвам се.
— Един въпрос: как си е осигурил да седне до нея? Това би изисквало предварително да е наясно къде е било нейното място. Трябва да разберем как си е запазила билет.
— Има прекалено много неизвестни тук — констатира Джеймс.
Поглеждам го.
— Какво имаш предвид?
— Начинът, по който я е убил, е изисквал тя да стои до прозореца. — Той грабва доклада от ръцете на Алън и изважда една снимка от него. — Оставил я е облегната върху прозореца и завита с одеяло, все едно спи. Нямало е как да направи това, ако е седяла на средно място, камо ли пък на външно.
— Е, и?
— Мисълта ми е, че има различни начини, по които е можел да разбере кое е мястото ѝ. Да подкупи някого или да хакне системата. След това е можел да запази мястото до нейното, да уговори човека, който го е запазил, да му го преотстъпи или нещо друго. Но след 11 септември на практика не е можел да гарантира, че тя ще седи до прозореца. Нямало е как да планира или уреди това.
Едва сега разбирам какво има предвид Джеймс.
— За него не е било задължително да я убие на самолета.
Той кима.
— Точно така.
Това не е нещо голямо, но както винаги, е част от целия пъзел, част от човека, който е извършил убийството.
Той е бил решен да убие Лиза Рийд, но не и да го стори на самолет. Дебнел я е, наблюдавал я е, събирал е информация за живота ѝ. Разбрал е, че ще пътува, научил е, че си е запазила място до прозореца, и едва тогава е планирал да я убие във въздуха. Ако нещата не се бяха наредили както трябва, щеше да я убие някъде другаде.
— Местоположението го е интересувало — промърморвам аз, — но то е било добавка, показност, „виж какво мога да направя“. Лиза е била най-важният фактор, а не местоположението. Тя е била ключът.
— Почакай — казва Кали. — Има още една възможност, нали?
— Каква?
— Да е било случайно убийство. Вероятно местоположението наистина е било ключов фактор за него. Запазил си е средно място и е бил решен да убие нещастника, който се озове до него — в случая това е била Лиза. Може да е имал проблем с авиолинията или с пътуването със самолет по принцип. Самата аз съм искала да убия някой дразнещ пасажер на два-три пъти.