Това тревожило ли те е? Била си привлечена от мъжете и си искала да станеш жена. Странно ли ти е било, когато ръката ти е хващала пенис? Превръщала ли си го в нещо друго във фантазиите си?
Опитвам се да го постигна, да усетя онова, което е усещала Лиза, но не успявам.
Затварям горното чекмедже и отварям това под него. Вътре намирам само книги с меки корици.
Премествам се на дрешника ѝ и започвам да преглеждам чекмеджетата му. Все едно гледам моя. Тук вътре няма никакви мъжки вещи. Сутиени, бикини, тениски и дънки. В килера положението е същото — различни рокли, панталони и обувки. Имала е добър вкус, класен, с нюх към модата. Мирише ми на ментета, но няма следа откъде са закупени.
Излизам от стаята и влизам в банята до нея. Отново съм шокирана, че се озовавам в дамско местенце. Гримове, люфа, сапун с аромат на лавандула, кристали за вана, розови самобръсначки и лосион за ръце. Дори тоалетната седалка е спусната. Дали е уринирала седнала или права?
Аптечката е принадлежала на здрава жена. Вътре има аспирин, бинт, основните неща. Няма антидепресанти или болкоуспокояващи. Всъщност няма никакви лекарства, което ме изненадва, преди да осъзная истината. Взела ги е със себе си в Тексас.
В шкафчето под мивката няма тампони, за които да се пресегнеш, докато седиш на тоалетната чиния, а само парцал и препарат за почистване на бани.
На пода има дигитален кантар и по навик се качвам на него, все още се опитвам да бъда Лиза. Пренебрегвам лъжите му, както вероятно е правила и тя. Оглеждам се за последно и излизам от банята, за да проверя домашния ѝ офис.
Той е обзаведен в същите земни цветове като останалата част от апартамента. Бюрото е разположено под прозореца. Можела е да гледа през него, когато ѝ се прииска, но плоският ѝ компютърен монитор е бил защитен от светлината му. Самото бюро е направено от тъмно дърво, нито от масивно такова, нито от някакво леко, нещо по средата. Лиза е харесвала дърво, това е повече от очевидно. Виждам много малко метал в мебелите ѝ.
До бюрото ѝ има картотека. Висок метър и осемдесет рафт е разположен на насрещната стена. Той също е от тъмно дърво. Хвърлям поглед на заглавията на книгите. Почти всички са пътеводители с гей/лесбийска насоченост: „Гей пътуване в Италия“, „Мадрид — просто фантастично“ и подобни.
Правя проверка на картотеката, но не намирам нищо интересно. Ще я прегледаме щателно, но сега не съм тук за това. Търся нещо, каквото и да е, което може да ни насочи в правилната посока.
Разглеждам бюрото. Чисто е. На него има само подложка за чаша и химикал. Затварям очи и се опитвам да си представя сутрешния ѝ ритуал. Събувам си обувките, защото Лиза е ходила боса тук, върху тези плюшени килими.
Представям си я как се събужда сутрин, отива до кафе машината, налива си гореща чаша кафе и идва да седне, още сънена, пред компютъра…
Не, не ми се струва правилно.
Има една голяма разлика между Лиза и мен. Когато се събуждам сутринта, косата ми е истинска каша, очите ми са подпухнали и дори може да имам крещяща нужда да си оскубя мустака, но никога не съм се тревожила, че някой неочаквано ще почука на вратата ми и ще разбере, че не съм жена.
Лиза се е притеснявала постоянно за това. Затварям очи и започвам всичко отначало.
Представям си я как се събужда. Първата спирка е банята. Душ, бръснене на краката, ако е необходимо, миене на зъбите. Оправяне на косата. Гримиране — нищо екстравагантно, просто грим, който да я увери, че от огледалото я гледа женско лице. Всички донякъде сме роби на огледалата, но при Лиза положението е било още по-сериозно.
Дрехите са обикновени — тениска и анцуг, но лицето ѝ е гримирано, преди да седне да си пие кафето. Още със ставането се подготвя за вероятността да бъде видяна от някого.
Сега останалото ми се струва правилно: чашата кафе, ходенето боса в офиса.
Сядам в стола и пускам компютъра. Тапетът на десктопа ѝ е зашеметяваща снимка на египетските пирамиди на фона на безоблачно синьо небе.
Отварям браузъра и преглеждам историята, за да видя какви сайтове е посещавала. Те са смесица от бизнес и шопинг. Намирам нейния уебсайт — „Рейнбоу Травълс“. На първата страница има снимка. Лиза, усмихната, красива. Никога не бих разбрала, че това прекрасно създание не е започнало живота си като жена.
Снимки…
Ставам, излизам от домашния офис и се връщам първо в дневната, а после и в спалнята. Бях права — няма снимки по стените. Няма снимки на семейството ѝ — на Розарио и Дилън — нито пък на самата нея. Има плакат на Пикасо и черно-бяла фотография на Ансел Адамс, но нищо повече.