— Също така ни е дал ултиматум. Хванете ме или ще убия отново.
В момента, в който със сигурност разбирам, че един убиец е сериен, всичко спира. Това е момент на пълна тишина, на затаен дъх. Земята престава да се върти и едно тихо жужене изпълва главата ми и започва да пулсира във вените ми.
Това е ужасен стопкадър, необходима минута, в която приемам бремето на професията си: докато не го хвана (него, нея или тях), убийствата ще продължат. Всеки, който умре от сега нататък, е моя отговорност.
Едно е да знаеш, че няма да се спрат, докато не ги заловиш. Съвсем друго е да ти заявят открито, че вече се подготвят за следващата си жертва. Напрежението е на съвсем друго ниво.
— Мамка му — ядосва се Алън. — Изморих се от тези хора. Не знаят ли, че хич не са оригинални?
— За тях това винаги е ново.
— Да. Какво искаш да направим?
Обадих се първо на Алън, без да се замисля особено много. Имах нужда да говоря с някого и да му споделя какво съм открила. Шокът от адреналина започва да отшумява.
— Какво разбра до момента? — питам аз.
— Използвал е кредитна карта, за да си купи билет за самолета. Картата е валидна. Оказа се, че е издадена преди няколко години. Имам адреса и съм тръгнал натам.
Сърцето ми се свива.
— Какво е името на картата?
— Ричард Амброуз.
— Истинският Амброуз, който и да е той, вече е мъртъв.
— Аха.
Ако нашият извършител беше създал тази самоличност, картата щеше да е издадена наскоро.
— Вероятно е намерил човек, който прилича на него — мисля на глас аз. — Това поне ще ни помогне донякъде.
— Искаш ли да продължа с настоящата си работа, или да дойда при теб?
— Отиди в дома на Амброуз. Аз съм си добре тук. Просто се шокирах.
— Двамата с Нед ще огледаме и след това ще ти се обадя.
Когато Алън го обучавали за отдел „Убийства“, менторът му казал, че бележникът е най-добрият приятел на детектива и този приятел трябва да си има име. Алън кръстил своя Нед. Така си остана и до ден-днешен. Виждала съм го да вади от вътрешния си джоб много превъплъщения на Нед. Той е верен приятел.
— Добре.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Естествено. Продължавай с твоите си занимания.
— Ти да видиш — отвръща Кали, когато я запознавам със ситуацията. — Нашият ненормален Хензел ни оставя кървави трохи.
Джеймс беше прав, мисля си аз. Той взима по нещо от жертвите си. Каза ни, че го прави.
— Как върви при вас? — питам аз.
— Приключихме с прахосмученето. Нямам представа доколко това ще помогне, преди да го отнесем в лабораторията. Не намерих никакви отпечатъци, но забелязах няколко размазани участъка на подлакътниците, където вероятно е имало такива.
— Сигурно ги е избърсал.
— Не е глупав нашият Хензел, но в крайна сметка не сме очаквали да бъде.
— Това означава, че го има в системата.
— Защо?
— Той ни оставя следи, Кали. Иска да знаем, че е там и че трябва да го преследваме. Защо си е направил труда да си изтрие отпечатъците? Мисля, че е знаел, че ще ни отведат право при него.
— Хмм. Ако е така, това, макар и не особено полезно, ни осигурява нова информация. Той има криминално досие, държавен служител е или е бил в армията или службите на реда.
— Пак е нещо. Какво друго намерихте?
— Все още нищо. Тъкмо щяхме да махаме възглавниците на седалките. Остава да сваля отпечатъци от багажните отделения и сме готови.
— След това искам да дойдете тук. Трябва да обработим апартамента.
От другата страна на линията се разнася драматична изтормозена въздишка.
— Няма покой за бъдещата булка, а?
Ухилвам се.
— Спокойно. Мерилин все още се занимава с приготовленията, нали?
Мерилин е дъщерята на Кали.
— Не се тревожа за нея, а за помагачката ѝ.
Намръщвам се.
— Коя е тя?
— Кърби.
Повдигам вежда.
— Кърби като Зайченцето Кърби?
— Че има ли друга?
Кърби Мичъл е ексцентричната телохранителка, която наех преди известно време, за да ми помогне да защитим потенциална жертва. Тя е в началото на трийсетте си години, висока е метър и седемдесет, руса, нахакана и с остър език, какъвто може да се очаква от една калифорнийка. Истината за Кърби обаче е малко по-различна. Тя е бивш служител на ЦРУ или „нещо подобно“, както самата обича да казва. Носят се слухове, че е прекарала много време в Южна Америка като наемен убиец на американското правителство. Не изпитвам никакви съмнения за това. Кърби въпреки всичките си хилядакиловатови усмивки и „остроумни“ забележки е смъртоносно създание.