Също така е лоялна, забавна и успя да се впише в живота на хората от екипа ми.
— Защо си избрала Кърби?
— Защото за убийца има страхотен вкус, Смоуки. Много е изтънчена.
— Разбирам.
— Но се нуждае от наглеждане, нали се сещаш?
— О, да, разбира се, че се сещам.
Понякога Кърби е изключително твърдоглава и етичният ѝ компас има нужда от лека настройка.
Кали въздиша.
— О, добре, де, сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Казах ѝ да не наранява никого прекалено много, ако се опита да ми вземе повече пари.
— „Прекалено много“? — учудвам се.
Сигурна съм, че в момента приятелката ми се усмихва.
— Каква е ползата да имаш убийца за помощница, ако не можеш малко да я насъскаш срещу доставчиците?
Обаждам се на Розарио Рийд и я запознавам с новите неща. Тя не проговаря известно време.
— Той… той е бил там? Мъжът, който е убил моята Лиза?
— Да.
Отново настъпва мълчание. Знам какво изпитва. Тъга, ярост, злоба. В безсилието си желае да нарани човека, който е направил това, защото той не само ѝ е отнел детето, но и безсрамно е влязъл в апартамента и в живота му.
— Розарио, трябва да те питам: имаш ли представа за какво говори дъщеря ти в дневника си? Голямата тайна, която споменава?
— Идея си нямам наистина.
Така ли е? Или ме лъжеш?
Засега оставям нещата.
Тя въздиша.
— Какво смяташ да правиш?
— Когато екипът ми приключи със самолета, ще дойдат тук. Ще изследват всеки милиметър от апартамента.
— Разбирам. — Отново настъпва тишина. — Благодаря ти, че ме държиш в течение, Смоуки. Моля те, обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
Розарио затваря и в този момент осъзнавам, че не ме попита какво друго пише в дневника на Лиза.
Май в крайна сметка ще се окаже, че лъжата не ти е непозната. Може би си знаела, че Лиза не е била толкова щастлива, колкото ти си мислела.
Не мога да я виня за това. Аз също искам да си спомням една перфектна Алекса.
Телефонът ми иззвънява. Алън е.
— Не само че Ричард Амброуз е мъртъв — съобщава ми направо той, — но и тялото му още е тук.
Проклинам се. Това излиза извън контрол.
— Дай ми адреса. Ще си хвана такси и ще дойда при теб.
8.
Наближава десет часът и липсата на сън започва да ми личи. Очите ми са сухи, имам лош дъх и изпитвам болки, които обикновено не ми правят впечатление.
Съсредоточавам се върху времето и небето, за да се поразбудя. Благодарение на студа въздухът е свеж, а небето е невероятно синьо. Слизам от таксито и вятърът веднага ме захапва, но усещането не е неприятно. Слънцето въобще не топли, то не е нищо повече от източник на светлина.
Ричард Амброуз живее в неголяма стара къща. Покривът ѝ е наклонен — характерна черта за къщите на местата, на които вали сняг. Отвън е почти изцяло от сив камък със сини и бели первази. Намира се в голям двор, покрит с есенни листа.
Кварталът е тих и много очарователен. Представям си топъл ябълков сайдер на Хелоуин и как децата събират листата на купчини, за да могат да скачат върху тях. Не съм от онези калифорнийци, които смятат, че Калифорния е най-хубавото място за живеене в света. Виждам очарованието на кътче като това и преимуществата му. Дори бих дошла да живея тук, ако не беше снегът.
Не обичам сняг.
Плащам на таксито и то продължава по пътя си. Тръгвам през листата, докато не стигам до бетонната веранда. Забелязвам, че един от съседите наднича през завесата си. Предната врата е открехната. Отварям я широко и веднага съм връхлетяна от сладко-киселата миризма на смъртта.
— Господи — промърморвам си под носа и преглъщам, за да потисна нещо влажно и лепкаво, което се опитва да се качи в гърлото ми.
Влизам и затварям вратата след себе си.
Вътре е топло — по-топло, отколкото трябва да бъде, сякаш парното е развалено.
Нима си ни подготвил малък подарък? Превърнал си къщата в сауна, за да може тялото да омекне и да завони?
Вдишвам дълбоко през ноздрите си и се боря с желанието си да повърна. Нямам маска, която да си сложа, или ментол, който да намажа под носа си. Това е поредният номер: вдишай дълбоко от вонята и залъжи обонянието си. Нищо обаче не върши толкова добра работа, колкото един противогаз. Вонята на смъртта е прекалено силна.
Къщата на Амброуз има старинен вид и отвътре. Подовете са от тъмно дърво и макар да са лъснати до блясък, изглеждат стари и изтъркани, което им придава автентичен вид. Стените са на мазилка, а лампите са стари и се връзват чудесно с обстановката.