Повечето хора смятат, че ченгетата са циници. В някои случаи са прави. Ние виждаме най-лошото, на което са способни хората. Това ни кара да сме… нащрек. Но ние също сме хора. Повечето от онези, които познавам в службите на реда, колкото и закоравели да са, все още искат да вярват, че хората могат да се променят. Искат да вярват, че някой лош човек може да се събуди една сутрин и да реши да стане добър човек. Всичко е просто едно голямо „може би“, но то никога не угасва. Никой не може да живее с мисълта, че човек е зъл, и да бъде щастлив.
— Аха — отговаря Аткинс. — Както и да е. Случаят си е за „Убийства“, но всичко води до задънена улица. Криминолозите не намериха нищо. Не открихме някакви стари приятели или познати, които все още да са живи. Десет дни по-късно не разполагаме с никакви заподозрени. — Той поклаща раздразнен глава. — От доста време съм на тази работа, агент Барет. Наясно съм кога един случай ще се превърне в студено досие. Имах такова чувство и за този, докато агент Уошингтън не се обади.
— Има ли някакви следи от сексуално насилие? Еякулация близо до тялото?
— Не.
— Как беше разположен трупът ѝ? Краката ѝ събрани ли бяха, или разтворени?
— Събрани. Ръцете ѝ бяха скръстени на гърдите ѝ.
— Интересно — промърморвам аз.
— Защо? — пита Аткинс.
— Другата ни жертва е транссексуален. Розмари е била порноактриса и нимфоманка. Предвид жертвите ни, очаквах някакъв сексуален момент в тези престъпления, но такъв липсва и в двата случая. Единственото общо нещо е кръстът. Странно.
— Какво искаш да кажеш? — приканва ме да обясня Алън.
Поклащам глава.
— Все още не знам. Да видим какво ще ни каже свещеникът.
— Розмари беше един от любимите ми успехи. Една като нея може да оправдае десет провала. Разбирате ли ме?
Отец Йейтс е доста добре изглеждащ мъж, макар и преминал петдесетте години. Чертите на лицето му са груби, но красиви, косата му е сива и късо подстригана, а очите му са тъмни и интелигентни. Те са точно онова, което някога наричах „свещенически очи“. Прекалено са мили, за да ги излъжеш, и изпълнени с разбиране, за да скриеш какъвто и да било грях от тях. Отгледана съм като католичка и макар че отдавна се отказах от религията, разпознавам типа свещеник, към който принадлежи Йейтс: винаги готов да помогне, отзивчив и отдаден на вярата си, без да се откъсва от реалността.
Навярно ако повечето свещеници бяха като него, нямаше да се откажа от религията.
Той е висок мъж, около метър и деветдесет и пет, слаб е, но не е кльощав. Облечен е в риза с къси ръкави, с бялата якичка около врата. Ръцете му са неспокойни. Този свещеник е енергичен човек, който обича действието. Да работи за Бог, при него наистина означава да работи за Бог.
Харесвам го.
— Разбирам, отче. Понякога ние също постигаме подобни победи, които да се реваншират за провалите. В повечето случаи.
Очите на свещеника срещат моите и отново изпитвам онова старо и добре познато чувство на вина. Той знае, той знае. Знае, че понякога мастурбирам с помощта на вибратор. Знае, че ми доставя тайно удоволствие да позволявам на мъжете да свършват в устата ми.
Мили Боже — ето ти тебе богохулство — мислех си, че отдавна съм загърбила тези неща!
Наясно съм, че всичко е само в главата ми. Отец Йейтс не може да чете мисли. Дори разбирам подобен феномен — ако затворя някой цивилен в стаята за разпити с мен, той ще се чувства по абсолютно същия начин.
— Да — съгласява се свещеникът и кима. — Предполагам, че съществуват много паралели между моята и вашата работа.
— Със сигурност — кимам аз. — И двамата познаваме тъмната страна на хората. Вероятно сте чували за повечето престъпления, които съм виждала.
Свещеникът маха с ръка.
— Чувал съм какво ли не по време на изповед. Педофилия. Кръвосмешения. Изнасилвания. Убийства. Разликата е единствено в методите ни.
— Аз ги вкарвам в затвора, а вие се опитвате да ги опростите.
Думите ми звучат малко саркастично. Нямах подобно намерение.
Отец Йейтс се усмихва едва.
— Според вас кой от двата метода е по-ефективен?
Разпервам ръце.
— Могат да открият Бог и в затвора, отче, но поне там не могат да наранят никого другиго.
Свещеникът се усмихва.
— Предавам се, агент Барет. Нямам намерение да споря по темата. Вярвам, че истината за един човек може да бъде открита в действията му. Не е особено честно спрямо Църквата да го казвам, но за мен е по-важно как едно човешко същество живее живота си, а не колко често идва на службите. — Изражението му става много сериозно. — Запознат съм с историята ви и с някои от мъжете, които сте отстранили. Според мен вършите добри дела.