Най-добрата ми приятелка от гимназията, Ани Кинг, беше убита от един луд, който не искаше нищо друго, освен да го погна. Той изнасили Ани и я изкорми умело като рибар. Когато приключи, завърза десетгодишната дъщеря на приятелката ми, Бони, за трупа ѝ. Детето прекара три дни с мъртвата си майка, преди да бъде намерено. Три дни тяло в тяло с изкормената си майка.
Угодих на лудия. Погнах го и го убих, без да изпитам и капка вина. Когато всичко приключи, вече не желаех да умирам.
Ани ми остави Бони. Предполагаше се, че връзката ни е обречена: аз бях пълна каша, а детето беше онемяло от ужаса, който беше преживяло. Понякога обаче съдбата може да бъде изключително непредвидима. Проклятията се превръщат в благословии. Поотделно двете бяхме пречупени, но заедно си помогнахме да бъдем излекувани. Бони проговори отново преди две години, а аз съм щастлива, че съм жива — нещо, което по едно време смятах за невъзможно.
Научих се да живея с белезите си. Никога не съм се смятала за красавица, но бях хубава. Ниска съм, с черна къдрава коса, която стига до раменете ми. Съпругът ми обичаше да казва, че гърдите ми са в „размер за хапане“. Към тях върви дупе, което е по-голямо от предпочитанията ми, но си има свой собствен чар. Винаги съм се чувствала удобно в кожата си и съм била благодарна за това, което съм. Стореното от Сандс ме кара да потръпвам всеки път, в който се погледна в огледало. Дълго след случилото се си сресвах косата напред, за да прикривам лицето си с нея. Сега я връзвам на конска опашка и предизвиквам света да ме погледне. Както обичаше да казва баща ми, „Хич не ми дреме дали ще им хареса, или не“.
Всичко това — моята „ах… история“, както се изрази директорът — се появи в няколко вестника и ме направи истинска знаменитост както сред добрите хора, така и сред лошите.
Също така набута пръчка в спиците на развитието ми във ФБР. Някога ме спрягаха за поста на заместник-директор. Вече не. Белезите ми са напълно подходящи за ловец като мен, та дори за учител на ловци (предложиха ми пост като обучаващ на младите попълнения в Куонтико, който отказах), но съвсем не стават за административна длъжност, за снимки с президента и подобни. Просто няма начин.
Примирих се с всичко това още преди години. Не казвам, че изпитвам удоволствие от работата си — „удоволствие“ не е правилната дума — но се гордея, че съм добра в това, което правя.
— Разбирам — отговарям аз. — Защо се съгласихте?
— Конгресмен Рийд е приятел на президента. Президентът от своя страна наближава края на втория си мандат. Рийд е представителят на демократите, както вероятно знаеш.
— Партията на президент Алън — отбелязва заместник-директорът.
Парчетата от пъзела започват да се нареждат едно по едно. Името, което заместник-директорът не е могъл да пренебрегне, е било това на президента. Дилън Рийд не беше просто негов приятел, а вероятно и негов наследник.
— Не знаех — отвръщам замислена аз.
Директорът повдига вежда.
— Не знаеше, че Дилън Рийд е кандидатът на Демократическата партия? Не гледаш ли новини?
— Не. Дават само лоши неща, така че защо да си правя труда?
Ратбън ме поглежда с искрено изумление.
— Не казвам, че не гласувам — оправдавам се аз. — Когато настъпи моментът, се запознавам с кандидатите и историята им. Просто не съм особено заинтересована от онова, което се случва преди това.
Заместник-директорът се усмихва леко. Директорът поклаща глава.
— Е, след като вече се запозна със ситуацията, искам да ме изслушаш внимателно — казва той.
Милите приказки свършват, време е да бъдат раздадени заповедите.
— По никое време на това разследване не трябва да вземаш под внимание някакви политически съображения, които могат да ти попречат на почтеното изпълнение на задълженията ти. От теб се очаква да си деликатна и изключително дискретна. Ще те запозная с някои много важни факти. Ще ги запазиш само за себе си. Няма да ги записваш никъде — нито на бележка, нито на имейл. Ще споделиш тези факти само с членовете на екипа ти, които имат нужда от тях, и ще се увериш, че ще си държат устите затворени. Ясно?
— Да, сър — отговарям аз.
Джоунс кима.
— Едно транссексуално дете е политически динамит за всички, особено за конгресмен от Демократическата партия в този републикански щат. Като цяло семейство Рийд се справи с този проблем, като прекъсна връзки със сина си. Не се отказаха от него, но когато ги попитаха, отговаряха, че Декстър не е желан в дома им, след като е избрал да води живот на транссексуален. Всичко това трая за кратко и после приключи.