— Криминолозите не намериха нищо — казва Аткинс.
— Не съм изненадана. Този извършител е много добре организиран и опитен. За него това е работа, която трябва да свърши, и той я върши безцеремонно. От начало до край. В подобни случаи няма много за намиране.
— Тогава как ги хващате?
Понякога не успяваме, жужат цикадите.
— Като разберем защо прави това. И като се надяваме, че е времето ще се подхлъзне и ще ни остави следа.
— Това не е много успокоително.
Дарявам го с най-мрачната си усмивка.
— Няма нищо успокоително в работата ни, Аткинс, наясно си с това.
Усмивката му отново се завръща, макар и мрачна като моята, и той вдига тост с чашата си кафе.
Двамата с Алън пак сме на магистралата и пътуваме към дома. Той кара. С Аткинс се разделихме с обещания, но с нищо конкретно.
— Искаш ли да отидем у нас, за да вземеш Бони?
Поглеждам часовника си. Почти 22:30 часът е.
— Не. Остави ме пред нас. Ще дойда да я прибера утре. Обмислям да се обадя на Кали и Джеймс, но се сещам, че при тях минава един часът. Не искам да ги будя, в случай че са успели да заспят.
— Последните няколко дни бяха много щури — отбелязва Алън.
— Определено.
Поглежда ме.
— Вече получи ли някакви прозрения?
Поклащам глава.
— Не. Имам нужда от малко сън и време да премисля всичко. Много неща ме тревожат в този случай.
— Като например?
— Мисля, че този извършител убива от много време и е станал доста добър в работата си. Смятам, че е методичен и организиран и че няма да се подхлъзне скоро.
— Вече го направи. Разкри съществуването си пред нас.
— Така е, но това беше с цел. Все още си играем на котка и мишка.
Алън се усмихва едва.
— Винаги се държиш цинично в началото на случай. В крайна сметка ще заловим нашия човек.
— Тогава ми позволи да бъда песимистично настроена засега.
Той се засмива. Мобилният ми телефон иззвънява. Духът ми веднага се повдига, когато виждам кой е.
Томи Агилера ми е гадже от малко повече от две години. Той е бивш агент от тайните служби, който в момента работи като частен охранител и детектив. Запознахме се, докато още беше на старата си длъжност. Бяха го назначили да пази един младеж, който се оказа сериен убиец. Наложи се Томи да го застреля и в последвалата политическа буря моите показания бяха единственото, което му помогна да излезе сух от цялата работа. Тогава ми каза, че ако някога имам нужда от каквото и да е, да му се обадя.
Няколко години по-късно напусна тайните служби. Все още не знам защо. Вероятно ще ми каже, ако го попитам, но никога не съм го правила и той не е предлагал да си разкрие душата. Томи не е от онези студени хора, просто е лаконичен до безобразие.
Възползвах се от предложението му да ми помогне по време на един от случаите ми. Дойде в дома ми, за да го провери за бръмбари (каквито, в интерес на истината, намери заедно с GPS тракер на колата ми). Не беше планирано, но го целунах и изненадващо той също ми отвърна.
Съпругът ми беше мъртъв само от шест месеца, тялото ми беше белязано, чувствах се грозна отвън и отвътре и много ме болеше. Томи ме взе в обятията си и ме накара да се почувствам отново желана. Това беше задоволително както в духовно, така и във физическо отношение. Томи е прекрасен човек, а и е страшно парче.
Той е с латински произход, със задължителната черна коса, мургава кожа и дълбоки очи. Не е някое красиво мамино синче — има белег на лявото слепоочие и издадена челюст. Ръцете му са груби като на строителен работник, а тялото му е като на танцьор. Томи е много привлекателна гледка, когато е без дрехи. Сексът с него може да бъде груб, нежен и по средата. Той е истинска наслада под завивките.
— Здрасти — вдигам аз.
— Здрасти. Все още ли си извън града?
— Не. В момента пътувам към нас.
— Искаш ли компания?
— Да, моля. Навит ли си да ми разтриеш краката? Трябва да разпусна малко.
— Разбира се. След малко ще се видим.
Затварям и без да се усетя, съм започнала да си тананикам. Спирам се засрамена и поглеждам скришом към Алън. За него сякаш съществува само пътят отпред, но след малко проговаря:
— Струва ми се, че този човек те прави щастлива.
— Нищо му няма — отговарям аз.
— Хмм.
Поглеждам приятеля си.
— Какво „хмм“?
— Не ми е работа, Смоуки, но ми се струва, че трябва да бъдеш по-открита в това отношение. Заслужаваш да бъдеш щастлива, а той вероятно заслужава да узнае, че те кара да се чувстваш по този начин.
Изненадана съм от неочакваното раздразнение, което се надига в мен. На езика ми вече се появява хаплив отговор, но съумявам да го сподавя.