Розарио затваря очи за момент. Когато ги отваря, виждам любовта в тях. Тази жена е силна и е обичала детето си с цялата тази сила.
— В началото ще използвам името Декстър, защото с него беше роден. Декстър беше мило и красиво момче. Наясно съм, че всички родители мислят, че децата им са ангелчета, но момчето ми наистина беше голяма душичка. Беше дребничко и слабо същество, но не и крехко. Мило, но не и наивно. Разбираш ли ме?
— Да.
— Смятам, че според стереотипа е бил мамино синче, и до известна степен наистина беше такова, но не се криеше зад полата ми. Прекарваше времето си като всяко друго момче — навън, в игра, където постоянно се забъркваше в неприятности. Играеше в малката лига, започна да се учи да свири на китара на десет години, един-два пъти се сби с различни побойници. Не ми беше дал причина да си мисля, че няма да порасне и да стане един прекрасен мъж. Рядко ми се налагаше да използвам името, презимето и фамилията му по едно и също време.
Розарио предполага, че знам какво има предвид, и наистина е така. Това е универсален майчин език. Всяко дете знае, че когато майка му използва името и фамилията му заедно, значи е сгазило лука. Името, презимето и фамилията обаче образуват специален триумвират, който е запазен за най-лошите случаи, за най-гневните моменти. Залегни, прикрий се и не се показвай.
Розарио ме поглежда.
— На колко години беше дъщеря ти, когато умря?
— На десет.
— Това е чудесна възраст. Още не са започнали да пазят тайни от теб. — Розарио въздиша — по-скоро е изпълнена с хубави спомени, отколкото с тъга. — Мислех си, че познавам Декстър много добре, но едва ли някоя майка познава добре сина си, когато навлезе в пубертета. Започват да се отдръпват. Ужасени са от вероятността майка им да научи, че мастурбират с мисълта за други жени — все пак майката е жена. Бях подготвена за това, защото знаех, че така стоят нещата, но тайните на Декстър бяха различни от предположенията ми.
— Как се случи? Как разбра, че има проблем? — Млъквам, макар да е късно. — Съжалявам. Не е правилно да го наричам „проблем“.
— Зависи. За онези, които се противопоставят на цялата концепция за транссексуалността, самата промяна е проблем. За транссексуалните пък проблемът е, че тялото им не отговаря на вътрешната им сексуална идентичност. Във всеки от случаите мисля, че „проблем“ е правилното определение. В отговор на въпроса ти: вероятно Декстър се е чувствал неудобно като момче доста дълго време. За първи път започна… да експериментира, когато беше на четиринайсет.
— По какъв начин?
Ръцете на Розарио отново започват да треперят една върху друга в скута ѝ. За известно време остава мълчалива. Усещам вътрешната ѝ борба.
— Съжалявам — казва тя. — Просто… личността на Декстър — нещата, които толкова много обичах в него, беше изключително очевидна в начина, по който започна да изследва половата си идентичност. Със сутиен и бикини.
— Носеше ли ги?
— Да. Един следобед ги намерих в чекмеджето с бельото му. Бяха добре скрити. В началото си помислих, че са мои, но не бяха. Точно това имах предвид за личността му. Декстър разполагаше с джобни и вършеше разни дребни услуги в квартала. Косеше ливади и подобни. Беше взел от собствените си пари, за да си купи дамско бельо. Разбираш ли? Беше на четиринайсет, нямаше представа какво точно се случва с него, но от по-късни разговори разбрах, че е изпитвал вина, чувствал се е мръсен… и не му се е струвало правилно да краде от мен. Сметнал, че ще постъпи почтено, като вземе от своите пари, отиде в „Кмарт“ или някъде другаде и си купи желаното сам. Много се срамуваше от стореното, сподели ми по-късно, но беше истински инат, когато станеше въпрос за правилно и грешно.
Виждам го в главата си. Дребно, слабо хлапе със зачервени от срам бузи, което си купува бикини и сутиен, защото смята, че не е правилно да ги открадне от майка си.
Представям си се на четиринайсет. Щях ли да бъда толкова почтена, ако бях на мястото на Декстър? Дали щях да предпочета срама пред безчестието?
Тцъ. По дяволите, не. Мама щеше да се прости с бельото си.
— Разбирам — казвам на Розарио. — Какво се случи след това?
Тя се намръщва.
— О, Господи. Три ужасни години, точно това се случи. Трябва да си наясно, че произлизам от мексиканско-американско семейство, много консервативни католици. От друга страна, бях адвокатка, свикнала с правила и закони… и пазенето на тайни. Никой друг не разбра за случилото се.