— Разбираемо.
— Да. Отне ми известно време, за да изтръгна признание от него, и ако трябва да бъда честна, Декстър не беше много наясно със ситуацията. Беше объркан и все още се опитваше да разбере какво се случва с него. Сподели ми, че се чувства „странно“ понякога, че когато се погледне в огледалото, иска да види женско, а не мъжко тяло. Шокирах се. Конфискувах бельото и веднага изпратих сина си на психолог.
— Но нещата са продължили да се променят.
— Психологът каза, че Декстър има дисфория на пола, известна още като дисфория на половата идентичност. Сложни думи, които означават, че синът ми се определя с другия пол.
— Запозната съм с темата. Възможно е да варира от лека обсесия до увереност, че индивидът е от другия пол, хванат в капана на грешното тяло.
— Точно така. Психологът започна да „лекува“ Декстър. Искаше да използва психотропни лекарства като част от терапията си, но аз забраних. Синът ми беше умно, съобразително и любезно дете, пълен отличник, и никога не беше имал проблеми със закона. Защо трябваше да бъде упояван? — Розарио маха с ръка. — Всичко това се оказа безполезно. Лечението не му помогна в опитите да „се противопоставя на вътрешните си импулси“. Нищо не се промени.
— Декстър кога взе решението да поеме по пътя на сексуално преориентиране?
— О, каза ми за намеренията си, когато беше на деветнайсет, но предполагам, че го беше решил по-рано. Просто се опитваше да измисли по какъв начин да го направи, за да не нарани баща си и мен. Не че и ние го приехме спокойно. — Розарио поклаща глава. — Дилън избухна. Бяхме крили всичко от него през годините, в които той така се наслаждаваше на политическата си игра. Нямаше никаква представа за сина ни.
— Как се справи Декстър с това?
Тя се усмихва.
— Държа се много спокойно. Спокойно и сдържано. През цялото време беше изпълнен с онази своя увереност. — Розарио свива рамене. — Беше го решил и точка. Не мога да отрека, че беше наследил силата на баща си.
Както и твоята, казвам си наум.
— Продължавай.
— Каза ни, че разбира, че това ще е проблем за нас, особено за баща му, и че решението е да се откажем публично от него. Обясни ни, че е много важно да не ни навреди по никакъв начин. Можеш ли да си представиш? — Гласът на Розарио е изпълнен с тъга и изумление. — Помня, че каза: „Татко, онова, което правиш, е от изключителна важност. Помагаш на много хора. Не искам да се отказваш заради мен. Но аз също няма да се откажа от своята цел заради теб. Мисля, че най-доброто решение е да направим този компромис“. Според мен точно това пречупи Дилън. Мисълта, че синът му е готов да бъде публично линчуван, за да може той да продължи да прави онова, което обича. Не казвам, че беше спокойно плаване, но…
— Декстър е продължил напред.
— Да. — Розарио ме поглежда и единственото, което виждам сега, е една дълбока, изключително дълбока болка, примесена със съжаление и може би с малко самопрезрение. — Подробностите не са важни. Важното е, че като едно добро политическо семейство направихме точно онова, което предложи Декстър. Създадохме тръст и той се изнесе. Когато наистина започна да живее като жена… запозната ли си с процеса?
— Да, това е част от процедурата, за да получиш одобрение за операция. Една година трябва да живееш с пола, в който искаш да се превърнеш… беше нещо такова, нали?
— Да. Не ти позволяват да се подлагаш на операция, докато не живееш като мъж или жена цяла година. За Декстър това означаваше да ходи на работа, облечен в женски дрехи, да излиза навън по този начин и така нататък. Направено е с цел да разбереш дали си сигурен.
— Има логика.
— Така е. Декстър също беше съгласен с процеса. Както и да е, когато това се случи, направихме своето перфектно изявление. В него казахме колко много обичаме сина си, но изразихме несъгласието си с избора му. Същински шедьовър на заблудата. — Розарио млъква в търсене на правилните думи. — Не си от Юга, Смоуки, така че не мисля, че разбираш колко сериозно се приемат различията тук. Не ме разбирай погрешно, има много либерални интелектуалци в Тексас, но не бих казала, че са мнозинство.
— Наясно съм.
Тя поклаща глава.
— Не мисля, че наистина си. Имаш само бегла представа, вероятно някакъв стереотип. Няма начин да си наясно с положението, освен ако не си израснала тук. Навярно си представяш дъвчещи тютюн селяндури с пушки в багажниците. Имаме си и такива, не го оспорвам, но по-често срещаната картина са добре образованите, много интелигентни и приятни индивиди, които проповядват, че хомосексуалността е абоминация, без да им мигне окото. Тези хора имат приятели, даже много добри приятели, които смятат, че гейовете заслужават повече права. Те могат да запазят приятелството си с тях въпреки тази бездна, могат да продължат да бъдат най-добри приятели. — Розарио повдига вежда. — Но ако тези либерални приятели всъщност са гейове? О, не. Или пък транссексуални? О, Боже. Ще ги приемат за изроди и ще бъдат такива дори за онези, които искат повече права за гейовете. Постигнахме изключително добри резултати в Юга и не мога да скрия, че обичам това място. То е моят дом. Но той си е такъв от много отдавна и не е особено податлив на големи промени.