Но нямаше сили дори да се изправи. Направо й се плачеше, задето е паднала толкова ниско. Някога би могла да събере достатъчно сила да полети над гората с детенцето си в ръце. Сега краката и ръцете й трепереха, гърлото й гореше, а сърцето й биеше толкова бързо и силно, че туптеше в слепоочията й.
Ако Кеван събереше сили, ако се върнеше…
- Тичай у дома. Знаеш пътя. Тичай вкъщи. Аз ще те последвам.
34
Родьт СГДуаОър
- Оставам с теб.
- Тийгьн, прави каквото ти казвам!
- Не, не. - Търкайки очички с ръце, Тийгьн упорито поклати глава. - И ти ще дойдеш. Ела.
Стиснала здраво зъби, Сърха успя да се изправи на крака. Но след две крачки просто се свлече отново на колене.
- Не мога, милинката ми. Краката не ме държат.
- Аластар ще те носи. Ще го повикам и той ще ни заведе у дома.
- Можеш ли да го повикаш от толкова далеч?
- Ще дойде много бързо.
Тийгьн се изправи на здравите си крачета, вдигна ръцеГ
- Аластар, Аластар, силен и непокорен, чуй зова ми и ела при мен! Тичай бързо, тичай смело да намериш онзи, който е в нужда!
Тийгьн прехапа устни, обърна се към майка си.
- Брана ми помогна с думичките. Хубави ли са?
- Много са хубави. - Млади, помисли си Сърха. Прости и чисти. - Кажи ги още два пъти. В числото три има силна магия.
Тийгьн я послуша, после отново започна да гали косата на майка си.
- Пак ще се оправиш, когато се приберем у дома. Брана ще ти направи чай.
- Да, ще ми направи. Ще оздравея, като се прибера у дома. — Помисли си, че това беше първият път, в който лъжеше детето си. - Намери ми хубава, здрава пръчка. Мисля, че ще мога да се облегна на нея и да вървя бавничко.
- Аластар ще дойде.
Макар да се съмняваше, Сърха кимна.
- Ще го пресрещнем. Намери ми здрава пръчка, Тийгьн. Трябва да се приберем преди тъмно.
Още докато Тийгьн се изправяше, чуха тропота на копита.
Тъмната вещица
35
- Идва! Аластар! Тук сме, тук сме!
Бе призовала своя пазител, помисли си Сърха и силна гордост прониза умората й. Тийгьн изтича напред да посрещне коня, а Сърха отново се надигна и с мъка се задържа на крака.
- Ето те и теб, същински принц сред конете! - Тя с благодарност притисна лице към Аластар, докато той я побутваше с муцуна. - Ще ми помогнеш ли да се кача? - обърна се тя към Тийгьн.
- Той ще ти помогне. Научих го на един номер. Пазех го за завръщането на татко. Коленичи, Аластар! На колене.
- С весел смях Тийгьн махна с ръка.
Конят наведе глава, после сви предните си крака и коленичи.
- О, каква си ми умница!
- Хареса ли ти номерът“г
- Страхотен е. Наистина чудесен. - Сърха сграбчи гривата му и се издърпа върху коня. Пъргава като катеричка, Тийгьн скочи отгоре му пред нея.
- Само се дръж за мен, мамо! Двамата с Аластар ще те заведем у дома.
Сърха стисна здраво момиченцето през кръста и се довери изцяло на детето и на коня. Всяка крачка от галопа й причиняваше болка, но всяка крачка ги водеше по-близо до дома.
Когато приближиха поляната, видя по-големите си деца
- Брана, стиснала меча на дядо си, и Иймън с нож в ръка
- да тичат към тях.
Смели, толкова смели.
- Обратно към дома, връщайте се! Тичайте обратно!
- Лошият човек се появи - извика Тийгьн. - И се превърна във вълк. Аз го замерих с камъни, Иймън, също като теб.
Гласовете на децата - въпросите им, вълненията, проб-лясъците на страх - всичко се завихри като ехо в главата на Сърха. Обля я пот. Отново стисна здраво гривата на
36
Родьт 0’Дуайьр
Аластар, бавно се свлече на земята. И залитна, когато светът помръкна в сиво.
- Мама е болна. Има нужда от чая си.
- Вътре - успя да каже тя. - Залостете вратата.
Чу как Брана раздава заповеди, изричайки ги като капитан - донеси вода, стъкни огъня - и сякаш се понесе в безтегловност вътре, където тялото й се отпусна тежко в стола.
Хладна кърпа на главата. Топла силна напитка, галеща гърлото й. Утихване на болката, разсейване на мъглата.
- Почини си сега. - Брана галеше косата й.
- По-добре съм. Имаш силна дарба на лечител.
- Тийгьн каза, че вълкът е изгорял.
- Не. Наранихме го, вярно е, заболя го, но е жив. Ще оживее.
- Ще го убием. Ще му заложим капан и ще го убием.
- Може и дотам да стигнем, когато съм по-силна. Той има повече мощ, отколкото преди, с тази смяна на телата. Не мога да знам каква цена е платил за тази сила, но сигурно е висока. Сестра ти го беляза. Тук. - Сърха стисна с ръка лявото си рамо. - Със знака на пентаграма. Търсете този знак, пазете се от него и от всеки, който носи белега.
- Ще се пазим. Не се тревожи сега. Ще направим вечеря и ще се почувстваш по-силна, след като хапнеш и си починеш.
- Ще направиш едно заклинание за мен. Точно както ти казвам. Направи заклинанието и ми донеси амулета. Вечерята може да почака, докато го свършиш.