Това го вярваше. Чувстваше го. Но…
- Иска ми се да беше достатъчно. Проблемът ми е, че винаги искам повече.
- Защо да е проблем?
- Такъв е, когато не го разбираш.
Тя отново седна на дивана, когато Брана се върна с калъфа с цигулката си.
- Той е навън - каза Брана.
- Бойл? - Айона усети как сърцето й подскочи, за бога.
- Не. Кеван.
Тъмната вещица
293
Този път нервите й се опънаха до скъсване и двете с Мийра едновременно скочиха от дивана.
- Навсякъде около къщата има мъгла, притиснала е прозорците ни като някакъв надничащ крадец.
- Какво да правим? - Сега и Айона забеляза сивата пелена, когато застана с приятелките си до прозореца. - Трябва да направим нещо.
- Така е. Ще посвирим и попеем. Той не може да пробие щита, с който съм предпазила къщата - отбеляза Брана, докато спокойно изваждаше цигулката и лъка. - Затова ще пийнем още вино, ще се насладим на музиката. И ще му натрием носа междувременно.
- Значи, нещо по-весело. - Мийра показа среден пръст към прозореца, преди да се обърне. - Музика за танци. Да видим дали мога да науча Айона на някои стъпки.
- Много бързо се уча - кззадя, надявайки се да я чуе и онзи, който се навърташе отвън.
294
Родът О’Дуа0ър
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Събуди се с махмурлук - едно ритмично туптене в слепоочията, което повтаряше ритъма на силното бучене вътре в черепа й.
Беше имала и по-лоши случаи, каза си Айона, но и този си го биваше.
Замисли се дали да не дръпне завивките над главата си и да си доспи, но не можеше и не искаше да пропусне работата си в конюшнята. Предпазливо отвори очи и веднага ги присви под светлината, идваща през прозореца на всекидневната.
Не беше в леглото си, осъзна тя, а на дивана, завита с красиво одеяло в преливащи тонове на мораво и лилаво. Тогава си спомни. Беше полегнала тук да си почине, след като бе останала без дъх от танците и песните с приятелките си.
Нямаше техните богати гласове, но знаеше думите благодарение на баба си и можеше да следва мелодията.
Освен това беше забавно, помисли си тя. И дръзко да пеят, докато мъглата навън се виеше под прозореца.
Беше си пийнала, хапнала, беше се посмяла, а после бе танцувала и пяла, докато отшуми онзи първи прилив на съкрушаваща болка. А сега имаше махмурлук, който да я разсейва, и така беше най-добре.
Не беше плакала - само една-две сълзи - а това бе още по-хубаво.
Сега щеше да изпие няколко литра вода, флаконче-две аспирин, да хапне нещо. После щеше да си вземе няколкочасов душ. За всеки случай.
Тъмната вещица
295
Останалото щеше да заглуши с работа.
По някое време - между първата и последната чаша вино, беше решила, че ще иде в конюшнята както обикновено. Нямаше да се предаде и да напусне работата си, която много обичаше, само защото шефът й - нейният любим - бе разбил прекалено крехкото й сърце.
Ако той искаше тя да се махне, щеше да се наложи да я уволни.
Стана и се затътри до кухнята. Преглътна с малко вода таблетка аспирин и тъкмо се чудеше дали може да сдъвче малко препечен хляб, когато се появи Мийра - ужасно свежа и бодра на вид.
- Май те мъчи главата тая сутрин, а?
Айона се помъчи да изгледа злобно Мийра, доколкото й бе възможно.
- А теб защо не те мъчи? ~^
- О, моята глава е като скала, а стомахът ми е от желязо - весело обясни тя, докато слагаше кафето. - Не помня някога да ми е било зле на сутринта, след като съм пийнала вечерта.
- Мразя те.
- Кой може да те вини за това? Оставихме те, където заспа снощи, понеже ни се стори най-разумно. И тъй като си бях взела дрехи за преобличане, в случай че останем до късно, аз спах в твоята стая. Трябва ти малко кафе и храна в стомаха. Овесена каша, препоръчвам ти я.
Айона потръпна.
- Сериозно ли?
- Добра и здравословна храна. Ще ти я приготвя аз, тъй като Брана едва ли ще се надигне скоро.
- И тя ли има глава като скала и стомах от желязо?
- Бих казала, че да. Но пък и внимава какво и колко пие. Винаги запазва самообладание, винаги. Ето, заповядай. - Мийра й сипа кафе. - Когато стане, помоли я да ти приготви отвара за главоболието. Има една, с която е прочута наоколо.
296
Родът 0’Дуайър
- Радвам се да го чуя. Искам главата ми да е наред, когато отида на работа.
- Значи, оставаш? - Мийра леко я бутна по рамото в знак на одобрение. - Браво на теб.
- Няма да се лиша от работата, която обичам, нито да се свия в ъгъла и да се муся. Нуждая се от тази работа, затова ще измислим начин да се държим цивилизовано, освен ако не ме уволни.