- Никога няма да го направи. Не е толкова жесток,
Айона.
- Не, не е. Освен .това днес може да грее слънце, но винаги може да се появи мъгла. При положение че трябва да се изправим срещу това зло, трябва да оставим другото-настрани. Никакви слаби брънки в кръга, нали така?
- Куражлийка си. - Този път Мийра лекичко разтри рамото й.
- Ако наистина се каниш да ми правиш овесена каша, ще се кача горе да измия част от махмурлука си под душа и да се облека за работа. - Поколеба се за миг, после разтвори длани и сграбчи Мийра в прегръдка. - Двете с Брана ме спасихте в тежък момент.
- Е, хайде сега, за какво друго са приятелите?
След като си взе душ, пулсирането и бученето вече бяха спаднали с няколко нива. Но един внимателен поглед на отражението в огледалото я увери, че има нужда от допълнителна помощ. Вместо обичайното небрежно нанасяне на лек грим за работа, сега тя отдели повече време и положи усилия. Не искаше Бойл да си мисли, че бледите й страни и тъмните кръгове под очите са заради него - макар че непряко си беше така, защото бе прекалила с виното, за да заглуши мъката си.
Доволна, че е направила най-доброто, на което беше способна, тя се облече и слезе да опита овесената каша.
Завари Брана, сънена и по пижама, да пие кафе в компанията на Мийра, която си тананикаше, докато мажеше с масло препечена филийка.
Тъмната Вещица
29 7
- Ето я и нея самата, леко посъвзела се.
- Толкова ли е зле?
- Никак не е зле - категорично заяви Мийра и й сипа овесена каша.
- Определено можем и по-добре. - Брана сви пръст. - Наведи се насам, понеже явно няма да го направиш сама за себе си. - Тя нежно прокара ръце върху лицето на Айона. - Само мъничко, тъй като не искаме да си мисли, че специално си се постарала заради него.
Това я накара да се усмихне.
- Четеш ми мислите.
- Логично е, затова едно малко заклинание ще ти помогне достатъчно. Ние, жените, както и вещиците, се държим една за друга. Мийра ми каза, че те боли глава.
- Вече е по-добре.
- Изпий това. - Докосна т’гфъст чаша, пълна с бледо-зелена течност.
- Какво е?
- Ще ти се отрази добре. Има билки и треви, и още нещо. Няма смисъл да отиваш на работа, ако не се чувстваш в отлична форма и не изглеждаш подобаващо. Показваш силна воля, като се изправяш срещу обстоятелствата, така че заслужаваш награда.
- Овесена каша. - Мийра остави три купички на масата, върна се за препечените филийки, после седна.
- Добре тогава. - Айона реши да го приеме като лекарство и изпи отварата, но установи, че има приятен и свеж вкус с лек дъх на мента. - Хубаво е.
- Не е задължително нещо полезно да е неприятно. Хапни, освен това ще ти помогне допълнително.
- И двете се грижите за мен. Обещавам ви, че ако на някоя от вас не й провърви в любовта, аз съм насреща.
- Много утешително - измърмори Мийра и гребна от кашата си.
Махмурлукът полека се разсейваше като дъждовни капки, плъзгащи се по прозореца - сякаш някаква мекота
298
Родът 0’Дуайър
бавно изчезваше и Айона се почувства отпочинала и свежа.
- Можеш да направиш цяло състояние, като продаваш само тази отвара - каза тя на Брана, докато си обличаше якето. - Истищско чудо е.
- Не е точно така, а и трупането на богатство не е толкова хубаво нещо, колкото се смята. Ще работим заедно довечера, братовчедке, двойно повече, за да наваксаме за снощи.
- Ще бъда готова. Знам, че не обичаш много прегръдките - добави тя, докато притискаше за миг Брана. - Но аз ги обичам. - Тя излезе навън с Мийра. - Подозирам, че Кеван не е харесал музиката ни.
- Надявам се, че още звъни в главата му. Ще поговорим после - обърна се към Брана, после тръгна към пикапа си. - Не ми е приятно да го кажа - продължи тя, щом Айона седна до нея, - но не бъди прекалено сурова с него. О, несъмнено си го е заслужил глупакът му с глупак, но мъжете понякога са толкова непохватни.
- Не искам да съм сурова с него. Само искам да загърбим случилото се.
- Тогава го направи.
Той не я очакваше да се появи на работа и му тежеше, че не би могъл да я вини за това. Преди да се захване със сутрешното почистване и хранене, поене на животните и даването на лекарства, той се приведе над седмичния график. Осъзна, че в сравнително кратък срок е поверил на Айона толкова много задачи, ученици и задължения, че щяха да са му нужни сериозни размествания и замени, за да компенсира липсата й.
Адски досадна история, а и като се замисли човек логично, нямаше причина тя толкова да се афектира, че да захвърли работата си по дяволите заедно с останалото.
Само ако можеше да поговори разумно с нея, със сигурност щеше и самият той да си върне благоразположението й.
Тъмната вещица