299
Ако жените приличаха повече на мъжете, животът несъмнено би бил много по-лесен.
Продължи да се ядосва, пренареди графика със задачите, намръщено размести часовете на учениците. Тъкмо бе станал от мястото си и вадеше телефона от джоба си, за да почне да се обажда на когото е нужно, когато чу пристигането на пикапа на Мийра. Нейният двигател мъркаше като ягуар, вместо задавеното хъркане на стар лъв с бронхит, както звучеше моторът на Мик.
Излезе навън с намерението да й прехвърли задачата с телефонните обаждания, както и да разбере нещичко, съвсем заобиколно, разбира се, за Айона, след като знаеше, че е останала да преспи у Брана.
И остана слисан, когато Айона скочи от мястото до шофьора, облечена за работа.
- Добро утро - поздрави гр цресилено ведро Мийра и мина решително покрай него, за да влезе в конюшнята.
Той започна с:
- Хм…
- Тук съм, за да работя - прекъсна го Айона със студен тон, който не я бе чул да използва досега, спирайки на крачка разстояние от него. - И само толкова. Имам нужда от тази работа, обичам я и съм добра в нея. Ако възнамеряваш да ме уволниш…
- Да те уволня ли? - Шокиран и отново изваден от равновесие, той само я изгледа слисано. - Естествено, че нямам намерение да те уволня. Защо…
- Добре. Значи, това е всичко.
- Почакай малко, трябва да поговорим за…
- Не трябва. - Отново го прекъсна със същия тон - студен и пренебрежителен. - Знам какво чувстваш и мислиш и до известна степен те разбирам. Имаш право да чувстваш това, което чувстваш, а аз сама съм отговорна за собствените си чувства. Затова отношенията ни ще са само служебни, Бойл, и ти трябва да уважиш това.
Обърна му гръб и тръгна към конюшнята. Можеше да я спре, просто да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде,
300
Родьт 0’Дуайър
където да останат сами и да обсъдят всичко от начало до край. За миг бе готов да постъпи точно така, после я остави да го подмине.
Пъхна ръце в джобовете си, остана навън в хладното утро и мислено се прокле, че не е взел цветя.
Опита по нейния начин. Тъй като той бе оплескал нещата, беше длъжен да й даде време и свобода, както бе пожелала.
Тя се зае със задълженията си, но съвсем не ги вършеше сковано и стриктно, както бе очаквал. О, напротив, приказваше си охотно с Мийра, Мик и останалите, смееше се с тях, разпитваше ги за едно или друго. Но с него не разменяше и една-едничка дума, ако не бе абсолютно неизбежно.
Успяваше да се държи едновременно приветливо и
дистанцирано.
Вбесяваше го, но когато ядът му отминеше, го налягаха
угризения.
- Подлудяваш го. - Мийра наблюдаваше как Айона оседлава Спъд за разходка с клиенти.
- Само си върша работата и оставям настрани личните
отношения.
- И точно това го влудява. Понеже е мъж, още повече нашият Бойл, би казал, че логичното в такава ситуация е да се отдели работата от личните чувства, но понеже ти постъпваш точно така, не може да си намери място. Чуди се дали да скочи, или да се свие на топка.
- Явно посланието ми е ясно. - След като затегна стремената, Айона си сложи каската на главата. - Това е важното. Но не мога да кажа, че съжалявам, задето страда.
Поведе групата клиенти - двама възрастни и две тийн-ейджърки от Америка, които се възползваха от пролетната си ваканция - като ги остави да си приказват помежду си. Но хвърли поглед през рамо и нямаше как да отрече задоволството си, когато забеляза Бойл да я наблюдава как се отдалечава.
Тъмната бещица
301
Когато завиха към гората, тя погали с пръсти амулета, който носеше, после докосна леко и джоба, в който бе сложила защитен амулет, направен от нея сутринта.
Не се страхуваше от гората, каза си тя. Не се страхуваше от онова, което предстоеше. И не се страхуваше да изживее живота си сама, ако такава бе съдбата й.
Усмихна се професионално приветливо, завъртя се на седлото и погледна към семейството.
- Е, харесва ли Ви ваканцията засега?
Денят минава бързо, когато имаш много работа, за което тя бе благодарна. Съзнанието, че постъпва точно така, както бе длъжна, не облекчаваше задачата й. Искаше й се да се усмихне на Бойл и да види в отговор неговата усмивка. Искаше да има право да го докосва - ръка в ръка, допир до рамото - и да знае, че той-също знае, че има такова право.
Искаше й се отношенията им отново да са непринудени. Дори и ако не можеха да са любовници, дори и ако се налагаше да намери начин да затули светлината на любовта си към него, тя все пак искаше да е част от живота й.
Нуждаеше се от него, поправи се тя, докато почистваше голямата конюшня след урока си със Сара. Докато Кеван не бъде унищожен, докато започнатото толкова отдавна от Сърха не бъде довършено, всички те се нуждаеха един от друг.