Онова, срещу което бяха изправени, бе много по-важно от наранено сърце и засегната гордост.
Щяха да намерят начин. Щом Брана и Фин можеха да работят заедно, тя определено щеше да се разбере с Бойл. Сигурно щеше да отнеме известно време да намерят верния път, да изгладят неравностите, а и непременно трябваше да поговорят, призна си тя.
Но не още. Прекалено болезнено беше.
Прегърна Аластар през врата и се зарадва, когато той я бутна с муцуна.
302
Родьт 0’Дуайър
- Имам теб, нали така? Моят водач, приятел и партньор. Имам си семейство и близки, които ме обичат и разбират. Имам и дом, мястото, където принадлежа. Всичко това е много повече, отколкото някога съм имала.
Дръпна raajga назад и целуна коня по носа.
- Затова няма да се оплаквам, няма да се самосъжаля-
вам. Ще се видим утре.
Излезе навън и забеляза, че отлично е преценила момента, когато зърна Конър да върви към конюшнята, подсвирквайки си весело.
Идеалната ирландска картинка, помисли си тя, красив и строен мъж с върлинесто тяло и лице на паднал ангел, напъхал ръце в джобовете на грубия си работен панталон-, крачещ по кафява пътека, на фона на тучнозелената гора
зад гърба му.
- Приключи ли за днес? - подвикна той.
- Тъкмо свърших. А ти?
- Готов съм да придружа красивата си братовчедка до дома и да видя дали нашата Брана е опекла нови бисквитки днес. Отворил ми се е апетит, а и тъй като според Брана ще работим тази вечер, явно ще си ги заслужа.
- Готова съм за магия. - Тя разкърши пръсти. - И да науча нещо ново.
- Нещо ново, така ли?
- Астрална проекция. Правя го в сънищата си - дали сама, или под влиянието на Кеван, не съм сигурна. Но нямам контрол над него. Искам да го имам.
- Добър избор на атака. И така… как мина с Бойл днес?
- Може би малко неловко и напрегнато на моменти, но го преживяхме някак. Би трябвало да е по-лесно нататък.
- Той се чувства адски зле от цялата история.
Нямаше да си позволи да злорадства, може би само
мъничко. И нямаше да го съжалява или поне щеше да го
пренебрегне засега.
- Той чувства каквото чувства и затова сме тук сега. Твой приятел е. - Тя стисна леко ръката на Конър. - Съжа
Тъмната беицица
303
лява, че ме е наранил. Ти му съчувстваш, защото той се чувства зле. Всички трябва просто да го преодолеем и да не забравяме какво ни чака.
- Можеш ли да го направиш?
- И преди съм имала сърдечни разочарования. - Каза го небрежно, налагаше се, понеже бе засегната толкова дълбоко. - Мисля, че на някои от нас просто не им е писано да се свържат по този начин.
- Не е вярно. - Той улови дланта й и я стисна окуражително. - Изобщо не вярваш в това.
- Мисля - по-внимателно подхвана тя, - че в мен има нещо, което пречи на другите да установят дълбока интим-на връзка с мен.
- Пълни глупости - прекъсна я той, но тя поклати глава.
- За собствените ми родите^ беше трудно. В тях ли е причината, или в мен? Кой знае, но ако те не могат, а преди Бойл не е имало друг, с когото да съм искала от цялото си сърце да установим такава връзка, и него не мога да го виня. Ако аз съм виновна, трябва да поработя върху себе си. И го правя. Аз съм класически пример на творение в развитие.
- Грешиш в това за връзката или че нещо в теб е причината. Толкова е лесно човек да те обикне - като лят-но утро. Ако не бяхме братовчеди, сам бих се оженил за теб.
Това я разсмя и трогна. Отправи му зноен поглед изпод миглите си.
- Далечни братовчеди.
- Но все пак братовчеди. - Той метна ръка през раменете й. - И всичко е прекалено чудато и оплетено.
- Много жалко, защото си красавец.
- Същото важи и за теб.
Отвори вратата на ателието и престорено ентусиазирано размаха ръка, за да я покани вътре. После подуши въздуха.
304
Родът 0’Дуайър
- Джинджифилови бисквитки - прекрасно посрещане у дома.
- Вземи си и пийни чай, защото ни чака работа.
Застанала до плота, Брана сипваше бял течен восък в
прозрачен буркан, в който вече бе закрепен дълъг бял фитил. Айона се зачуди как Конър изобщо надушва джинджифила през лятното ухание на хортензия.
- Е, как мина денят? - попита Брана, докато вдигаше внимателно съда с восък и минаваше към следващия буркан.
- Първият ден мина и не беше чак толкова зле.
- Мисли си, че е трудно да я обича човек. - Конър говореше с пълна уста.
- Глупости.
- Не съм казала така, не го мисля. Имах предвид… няма значение. - Грабна една бисквитка и за себе си. - Имаш ли нужда от помощ за тези?
- Почти съм готова, но можеш да ми помогнеш с етикетите и подрязването на фитилите после. Направих няколко дузини, понеже сме ги привършили, а туристите винаги са повече през пролетта, отколкото през зимата. Изпий си чая. Днес ще работим двойно повече, за да наваксаме пропуснатата вечер снощи.