- Готова съм.
- Намислила е да изучи астралната проекция - вметна Конър.
- Така ли било? - Брана стисна устни и изгледа Айона. - Не бях предвидила това, но защо пък не? И това е полезно умение.
След като напълни и последния буркан, тя ги остави да изстиват на етажерката, свали бялата кухненска престилка, която си бе сложила, за да предпази огненочервения си пуловер от капки и петна.
- Не е съвсем същото като активното сънуване, което си правила, но не е и толкова различно. Упражнява ли напоследък медитация?
Тъмната Вещица • 305
20*
Айона сви устни.
- Вероятно не колкото е нужно. Умът ми все блуждае някъде.
- Тренирането на ума е част от занаята. Тренирането, укротяването и както казах, фокусирането. Ела, донеси си чая до огъня. Трябва да си спокойна и тялом, и духом.
Айона се подчини, а Кател се пробуди от дрямката си и сложи лапа върху крака й за поздрав.
- Само гледай огъня, пий си чая. Наслади се на вкуса му, на бисквитката. Кротко вдишване. Вдишай, задръж, издишай, задръж. Можеш да усетиш миризмата на торфа в огъня, свещите, които преди малко сипах в бурканчета, билките, които са провесени да се сушат.
- Особено розмарина.
- Той определено ми е любим. Можеш да чуеш вдишването и издишването си, лекота тупване по пода от опашката на Кател, припукването на огъня и моя глас. Успокояващо е, всичко е толкова успокояващо. Докосването на ръката ми и лапата на Кател. Всичко е спокойно, затова можеш да се унесеш леко, да полетиш за миг. Тихо и спокойно.
- Но аз…
- Довери ми се. Аз ще съм до теб този първи път, ще те водя първия път. Виж къде искаш да идеш най-много на света, виж го в огъня, виж го в ума си.
- Кухнята на баба - мигновено осъзна Айона. - Липсва ми. Тя винаги ме е обичала и е вярвала безрезервно в мен. Единствено тя го е правила толкова дълго време. Аз съм това, което съм, заради баба.
Брана погледна към Конър, който дойде и седна от другата страна на Айона.
- Дълго пътуване за първи път - промърмори тя.
- Сърцето й я води там.
- И ние ще я водим. Виждаш ли я, кухнята на баба ти, в огъня, в ума си?
- Като твоята е. Имам предвид като усещане, иначе не изглежда така. По-малка е, няма огнище. Виждам стените
306
Родът 0’Дуайър
с цвят на зряла праскова и шкафчетата, които са тъмни, тъмнокафяви. Има стара правоъгълна дървена маса. Когато седнех там, можех да й кажа всичко. Каза ми каква съм, разказа ми за първата тъмна вещица, докато седяхме на тази маса и пиехме чай с курабийки - бисквити. Както сега. На перваза на прозореца има саксии с билки, а на масата стои синьозелената глинена купа, която й подарих за рождения ден преди много години. В нея имаше червени ябълки в деня, когато ми разказа всичко, не само отделни късчета, а цялата история. Лъскави червени ябълки в синьозелената купа. Очите й са като моите - същият цвят, същата форма. И когато ме гледат, вярвам.
- Фокусирай се върху купата, цветовете и формата й. Освободи се и се отдай на желанието да идеш там, където искаш. Дишай бавно, укроти ума си, съсредоточи се спокойно. Вдигни се. Понеси се. Полети.
Тя се вдигна и се понесе сякаш в безтегловност. Въздухът, светлината пулсираха в синьо — бавно, успокояващо. И когато усети първото надигане на силата в нея, тя полетя.
Бързо, свободно, понесе се над зелените хълмове, замъглени в нежно синьо, над водата - синя под синевата.
Гласът на Брана прозвуча в главата й:,Дишай. Не губи фокус“.
- Невероятно е! Толкова красиво. - Протегна ръце настрани и се разсмя в изблик на чиста радост.
„Задръж сега. Кухнята на Нан. Виж я.“
Тя я видя в мислите си, а после просто се озова там. Стоеше до старата дървена маса със синьозелената купа. Днес в нея имаше зелени и жълти лимони, помисли си Айона, леко замаяна.
Появи се и Нан, прекрачи прага на задната врата, събу градинарските си ботуши и свали от главата си широкопола сламена шапка.
Дребничка и с деликатни черти, каквато беше и внучката й. Спретната и красива в джинси и леко яке. Косата
Тъмната вещица
307
й, боядисана в мек нюанс на златисточервеното, бе оформена в стилно каре около лицето й. Лек, дискретен грим. Нан никога не би излязла в градината, преди да се погрижи за външния си вид.
Тъкмо се запъти към хладилника, но спря. После се обърна много бавно.
Ръката й се вдигна към сърцето й и с широко разтворени очи тя възкликна тихичко:
- Айона! Ти си тук. О, о, Брана и Конър също. О, виж се само, бебчето ми. Колко много си научила вече.
- Можеш да ме видиш!
- Естествено, че те виждам, нали стоиш пред мен? Колко си хубава. Седнете, сядайте и тримата и ми разкажете всичко.