- Можем ли да седнем? - зачуди се Айона.
- В тази стая има достатъчно енергия, че да освети петдесет километра околовръст. - Брана си взе стол и седна. - Разбира се, че можем да седнем.
Айона извика тихичко и се втурна да сграбчи Нан в прегръдка.
- Мога да те пипна. Да те усетя. Липсваше ми.
- Този път не можем да останем дълго, братовчедке. - Брана им се усмихна. - Доста далечно разстояние е за първия й път.
- Първи ли? - Нан се засмя и в погледа й блесна удивление, преди отново да прегърне внучката си. - О, тогава няма да е дълго. Но достатъчно, за да кажа колко съм горда и щастлива.
- Ще дойдеш ли? Каза ми, че ще дойдеш в Ирландия.
- И ще го направя, когато дойде време. Ще разбера. Ти си щастлива, но… има и нещо не особено радостно.
- Имаше… леко недоразумение - поясни Конър. - С Бойл.
- О, ясно. Съжалявам, защото и аз самата съм привързана към него. Ако връзката ви е силна, всичко ще се оправи.
308
Родът О’Дуа0ър
- Той не ми вярва. Няма значение.
- Разбира се, че има.
- Имам предвид точно в този миг. Искам да знам ти как
си.
- В чудесна форма, както виждаш. Днес посадих теменужките, защото те могат да издържат на хладния въздух, а тази пролет е прохладна. И малко зеле, разбира се, както и разни други неща. Ти си добър учител за нея, Брана, както ми каза. И ти, и Конър.
- Тя е добра ученичка. И имаме нужда от нея. - Брана се пресегна и улови ръката на Нан. - Искам да ти кажа, че беше права да я изпратиш, да й дадеш амулета. Благодарна съм ти.
- Няма нужда. Длъжни сме да го направим. В кръвта ни е.
- Така и ще бъде сторено. Той е по-силен сега, когато тримата сме заедно, но ние сме още по-силни. Съжалявам, че не можем да поседим повече. - Брана се изправи. - Но тя едва започва да овладява това умение.
- Дори и само миг е истинска наслада. Пази се, момичето ми. И остави сърцето и ума си отворени, Айона. Тогава идват най-хубавите неща.
- Ще го запомня. - Тя целуна баба си по бузата, прегърна я силно. - Ще дойда пак, ако мога. - Импулсивно грабна един лимон от купата. Усети грапавата му кора в дланта си, а когато го вдигна към лицето си, вдъхна аромата му. - Знам, че е глупаво, но мога ли да го взема с мен? Възможно ли е?
- Да видим. - Брана я хвана за ръка, а след като Айона пъхна лимона в джоба си, Конър я хвана за другата.
- Липсваш ни в родината, братовчедке Мери Кейт - каза й Конър.
- И вие ми липсвате. Някой ден ще ме заведеш на разходка със сокол, нали Конър?
- За мен ще е удоволствие.
- Кажи на майка си и на нейната майка, когато ги видиш, че с нетърпение чакам да си поприказваме на живо с тях.
Тъмната вещица
309
- Ела в „Тъмната вещица“ - покани я Брана. - Ще те чака горящо огнище и топъл чайник.
- Ще се възползвам от поканата, благодаря. Любовта ми ще ви следва навсякъде, както и всичките ми надежди.
- Довиждане, Нан. Обичам те.
И отново се издигна, понесе се. Литна.
310
Родът 0’Дуайър
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Чувстваше се страхотно, но въпреки това Брана настоя да изпие отварата.
- Беше ти за първи път. Най-добре е да укрепиш силите си сега.
- Може ли пак да го направя?
Брана повдигна вежди, докато Конър само си взе още бисквитки.
- Сега ли?
- Не, нямам предвид веднага. Искам да кажа мога ли аз да го направя? Способна ли съм? Самичка?
- Двамата с Конър само ти правехме компания по пътя, може да се каже. - Брана отиде да погледне свещите си. - Помогнахме ти да се приготвиш, после те придружихме да видим как се справяш.
- Все едно съм шофирала с инструктор ли?
- Моля?
- Както когато се учиш да караш кола - наистина трябва да си намеря кола. Все не ми остава време, но… Малко съм замаяна - призна си тя и изпи отварата.
- Както се учиш да шофираш. - Конър се замисли, кимна. - В известен смисъл е точно така, да. Някой трябва да те наглежда, докато се научиш сама да се справяш.
- Поне единият от нас трябва да е с теб, когато опиташ отново.
- Вие сякаш ме хипнотизирахте.
- Само ти помогнах да постигнеш нужното мисловно състояние, това е. Имаш много активен ум и ти е нужна практика в укротяването му.
Тъмната вещица
311
- За мен беше много важно, че успях да я видя. Наистина да я видя. — Айона бръкна в джоба си и извади оттам лимона, който бе взела от синьозелената купа. Поднесе го към лицето си, за да вдъхне аромата му.
- Семейството е коренът на всичко, сърцето. Виж сега какво можеш да направиш с това. - Брана отвори едно чекмедже и извади оттам напечатан списък.
- Жезъл с розов кварцов кристал на върха - прочете Айона. - Сребърна кама, гравирана с келтския символ на триединството, сребърна чаша на богинята на огъня Белис-ма, меден амулет пентаграм.