Намръщена, Айона вдигна очи.
- Четирите инструмента на елементите?
- Много добре, жезълът е за въздуха, ножът за огъня, и така нататък. Продължавай да четеш.
- Добре, меч с кървав яспиеЗш дръжката и по ножницата, копие с остър връх от хематит, щит с гравиран пентаграм и украсен с хематит, аметист, слънчев камък и червен яспис и котле със символа на огъня. Четирите съответни оръжия.
- Научила си доста. Сега направи заклинание за търсене и ги намери.
- Нещо като търсене на скрити съкровища ли?
- Може да се каже, да, нещо такова.
- Добре, обичам забавните игри.
- Това не е игра - поправи я Конър. - А тренировка, и то много важна. Ще трябва да го намерим, когато сме готови да се изправим срещу него веднъж и завинаги.
- Ще имаме предимство, ако знаем кога и как ще се появи - добави Брана.
- Защо не го потърсим сега? Сигурно си има някакво леговище. Можем да…
- Не сме готови и ако го потърсим, той може да усети. Има сила и ако не успеем да го блокираме, той ще ни види. Но когато сме готови, ще искаме да види онова, което желаем да му покажем. Когато дойде времето - продължи
312
Родът 0’Дуайър
Брана, - тримата ще го потърсим и открием, сливайки силата си, защото ние сме тримата.
- А Фин?
- Аз…
- Фин е този, който трябва да го потърси и намери. - Конър се обърна към сестра си и задържа погледа й упорито. - Той е от същата кръв и задачата ще бъде негова.
- Имаш му прекалено голямо доверие.
- А ти - прекалено малко. Негова е задачата, Брана. Знаеш го, както и аз.
- Добре, ще говорим за това, когато е време. Сега нека се заемем с това. Ти трябва да го направиш, Айона. Направи заклинанията - всяко по реда си, намери каквото търсиш, и донеси всяко от нещата по реда им тук.
- Добре. - Хвърли още един поглед на списъка, после го прибра в джоба си. Затвори очи и се опита да си представи жезъла. - Онова, което виждам в мислите си, ще потърся и ще го намеря. Покажи го пред очите ми сега и аз ще ида там, където се намира. Силен и строен, той ме вика. Както казах, тъй да бъде.
Видя го съвсем ясно да проблясва под лъчите на късно-то следобедно слънце върху малката масичка до прозореца в музикалната стая.
- Веднага се връщам.
Конър се облегна на плота, където Брана педантично надписваше етикетите на охладените вече свещи в бурканчета.
- Боли те, знам. - Гласът му бе стаен, както и изражението в очите му. - Но ако не приемеш какъв е Фин, такъв какъвто е наистина, и не повярваш в него, в предаността му, това спъва всички ни.
- Опитвам се. Мога да загърбя болката, или поне в повечето дни е така. Доверието е по-сложно нещо.
- Би дал живота си за теб.
- Не го казвай - сопна се тя. - Мислиш ли, че го искам? Искам само да направя онова, което трябва да бъде сторе
Тъмната бещица
313
но. И ще го направя. Прав си, че той трябва да бъде този, който ще търси и намери. Прав си. Остави така нещата засега.
- Добре, ще ги оставим така. - После се усмихна леко, за да я успокои. - Искаш ли да й засичаме време?
- Не е нужно да бърза. - Брана сви рамене, облекчена, че той не продължи темата, че спря заради нея. - Някои са по-лесни, за да повярва в силите си. За други ще й е нужно повече време.
- Чудесно, готов съм за халба бира. Искаш ли и ти?
- Хм. Чаша вино е добре. И не пипай свинския бут, който пека във фурната.
- Свински бут?
- Остави го на мира, както и останалото в тавата. Направила съм заклинание за готовност на цялото ястие, тъй като не знаех колко ще се забавйМ. Донеси ми бутилката, моля те, както и чаша за Айона. Може да пийне вино, когато свърши.
Айона се втурна в стаята, зачервена и тържествуваща, размахала жезъла.
- Ето го.
- Чудесно, остави го тук и намери следващото в списъка.
- Добре. Ти надписваш етикети. Щях да ти помагам.
- Ще има достатъчно и за теб. Кинжалът.
- Точно така. - Айона си пое дълбоко въздух и почна отначало.
Конър изпи бирата си и поигра с кучето на дърпане на въже, докато Брана приключи с първата партида от свещите. Айона влизаше и излизаше, носейки изброените в списъка вещи.
- Господи, това копие. - Вдигна го, имитирайки свиреп воин, докато влизаше в стаята. - Отне ми толкова време да го намеря, колкото за всички останали неща общо.
Не чак толкова, отбеляза мислено Брана, но доста.
314
Родът 0’Дуайър
- Можех да го видя, както и дървото, на което го бе облегнала навън, но не знаех кое дърво. Затова направих второ заклинание за него, след като известно време се лутах навън.
- Добро решение. Ще поработим допълнително, така че да бъдеш по-точна в търсенето по-нататък.
Айона кимна към нещата, които бе подредила върху плота.