- Всички са толкова хубави. Така, само още две.
Щитът толкова дълго й убягваше, че почти бе решила
да мине към котлето, но Брана й бе казала да търси всяко нещо по реда му, затова прочисти съзнанието си - истинско предизвикателство, докато бе толкова напрегната - после-направи наново заклинанието.
Откри щита - господи, каква майсторска изработка, - окачен в ухаещата на билки и рохкава пръст оранжерия.
- Справи се отлично - отбеляза Конър, докато разтриваше кучето с крака си, след като бяха приключили с играта. - В тежки условия.
- Така е, не беше лесно. Тя ще става още по-добра, а условията - още по-тежки.
- Винаги си оптимистично настроена, Брана.
- Реалистка съм. - Когато завършените напълно свещи бяха опаковани в кашон за транспортиране до магазина й, Брана се зае с онези, които бе отделила по рафтовете.
- Намерих го. - Айона донесе и котлето. - В малкото таванско помещение над твоята стая, Брана - а дори не знаех, че има такова.
- Не се използва особено. И вече имаш всичко.
- Всяко нещо по реда си. - Айона остави котлето при другите. - Всяко от нещата е красиво и уникално.
- Така е. Може да са просто инструменти, но защо да не са красиви, освен че са практични и удобни. Сега са твои.
- Моля, какво? - Понеже мислите й пак препускаха, Айона просто се вторачи в Брана.
Тъмната вещица
- 315
- Сега са твои. - Брана й наля чаша вино, подаде й я. - Двамата с Конър ги избрахме за теб от онова, което ни е било дадено или сами сме намерили, или сме получили от другаде, след като ти дойде при нас.
- Но… - Изумена, тя не можеше да намери думите, които иначе толкова често се търкулваха от мислите й направо в устата.
- Всяка вещица трябва да има своите инструменти - продължи Брана. - А тези са едни от най-важните. Ти сама ще намериш и избереш други за себе си след време.
- С огъня ти е най-лесно. - Конър стана и отиде при тях. - Затова тези символи са твои. Както и кинжалът, символът на триединството за тримата вътре в теб и за нас трима ни.
- На жезъла има розов кварц, защото, изглежда, че твоята сила идва от инстинктите- - от стомаха ти, а после минава през сърцето. Кървав яспис на меча за сила.
- Камъни за защита - физическа и психическа, за щита. Хематит на върха на копието ти за увереност в уменията си с въздуха. - Конър го докосна с пръст. - И пентаграм от мед - предпочитаният метал от Сърха.
- Не знам какво да ви кажа.
- Мечът и щитът се предават в рода от поколение на поколение - обясни й Брана. - Чашата намерих в един магазин, който много харесвам, а Конър намери пентаграма в друг магазин. Така че тук имаме смесица между старо и ново.
Сълзите, които бе отказала да пролее предната вечер, сега напираха да бликнат от сърцето й. В израз на чиста благодарност.
- Благодаря ви, не мога да изкажа с думи колко съм ви благодарна. Давате ми толкова много, струва ми се прекалено.
- Не е - поправи я Брана. - Трябва да си въоръжена за онова, което предстои.
- Знам. Меч. - Предпазливо го извади от ножницата. - Не знам как да го използвам.
316
Родът 0’Дуайър
- Ще се научиш. Неговата сила ще се прелее в теб.
- Отчасти - съгласи се Конър. - И Фин ще ти покаже как да го въртиш, Мийра - също. Много я бива с меча. Аз или Брана ще ти помогнем с копието, но мисля, че ще откриеш как всеки инструмент и оръжие пасват идеално в ръката ти.
- След като ги пречистиш и заредиш наново - добави Брана. - Това не е наше задължение. Мисля, че вече е време да хапнем. Добре ще ни се отрази малко почивка и вкусна храна. После ще се погрижиш за тях.
- Ще ги пазя като съкровища. Благодаря ви. Благодаря - повтори тя, при което улови ръката на Брана, а също и на Конър, свързвайки тримата в едно. - Вие изпълнихте живота ми с толкова много.
- Ти си част от нас. Хайде, ела да хапнем. Приготвила съм специална вечеря, понеже знаех, че ще се представиш отлично тук. Вземи и чашата си с вино, която още е пъл-на.
- Някой ден ще ви се отплатя за всичко, което правите за мен.
- Не е направено заради отплатата и не може да става дума за такава.
- Права си. Грешна дума използвах. Баланс. Някой ден ще намеря баланса.
Започна, като сложи масата и заяви на Конър, че той няма да участва в разчистването на кухнята след вечеря. Той не оспори. Настроението й, което бе приповдигнато след срещата с Нан и подаръците, се повиши още повече, когато опита вкусната гозба на Брана.
- Господи, толкова е вкусно! Знам, че съм гладна, но храната е просто фантастична. Заклевам се, че направо можеш да отвориш собствен ресторант.
- Това е нещо, което няма да направя скоро или дори никога. Готвенето, също като инструментите, е необходимост. Няма причина да не го правим добре.