- Ще ми се и аз да можех. Наистина трябва да се науча.
Тъмната вещица
317
- Имаш предостатъчно време, но сега трябва да учиш много по-важни неща. Конър, Франи от магазина ми разказа как Фъргюс Райън се напил като казак и влязъл в къщата на Шийла Доутъри, мислейки си, че е неговата, съблякъл се, както го е майка родила, и заспал като заклан на дивана във всекидневната й. Където го заварила на сутринта не особено щастливата от ситуацията Шийла Доутъри, която е на седемдесет и осем и зла като усойница. Ти какво знаеш за случката?
- Знам, че Фъргюс е с насинено око и цицина на тила от удара с бастуна на госпожа Доутъри. И чух, че успял да си вземе само ботушите и болната глава, докато се опитвал да се защити, така че хукнал навън, а старата жена го преследвала и замеряла с гневни думи и каквото там й падне подръка.
- Знаех си, че си чул негцЪ?1-Брана си взе виното. - Разкажи всичко.
И така разговорът се завъртя около местните клюки, работата, разни случки. Вечеря, каквато Айона рядко бе споделяла в детството си, мислеше си тя, докато разчистваше чиниите и съдовете, и сигурно затова й бе още помила и скъпа.
Затова, също като подарените й инструменти на занаята, тя щеше да я цени и пази като съкровище - нея и всички други, които щяха да дойдат.
Засега се опита да се наслади на тишината, докато Брана и Конър бяха на горния етаж и се занимаваха с лични дела. Предстоеше й още работа. Пречистването беше за тази вечер. А на следващия ден щеше да зареди и вдъхне нови сили на онова, което вече бе нейно.
Денят бе минал добре, поздрави се сама. Бе отишла на работа, бе се сблъскала лице в лице с Бойл за първи път и бе излязла от положението, без да се унижи.
Браво на нея.
И бе прелетяла до кухнята на Нан, което бе страхотно постижение в личен план.
318
Родът О’Дуа0ър
После бе правила заклинания за търсене и бе получила
безценни награди за това.
И за капак бе вечеряла с братовчедите си сред много
приказки и смях.
А на следващия ден щеше да посрещне каквото и да я
очакваше.
За да сложи началото на постигане на баланс, тя почисти кухнята до блясък. Следващия път, когато Брана влезе, направо ще ослепее, каза си тя, докато я оглеждаше критично.
Доволна от себе си, тя понечи да мине в задната част и да отиде в ателието, където да се заеме с последната си задача за деня, когато почукване на входната врата я накара да спре.
Обикновено би се зарадвала на идеята за компания, но сега много искаше да започне работа с инструментите си. Сигурно беше някой от приятелите на Конър или потенциална приятелка за вечерта, помисли си тя. Още не бе срещнала човек, който да не обича Конър или да не го потърси, когато иска да се забавлява или пък му е нужно
рамо за опора.
Когато отвори вратата, приветливата й усмивка помръкна, след като видя на прага да стои Бойл с огромен и ярък
пролетен букет.
Тя успя само да възкликне приглушено.
Изглеждаше толкова секси, токова привлекателен с големите си, загрубели ръце, стиснали цветните стъбълца, с леко зачервено лице, с очи, в които се четеше смутена решителност.
А когато пристъпи от крак на крак, почти прекърши волята й.
- Съжалявам. Трябва да ти кажа, че много съжалявам. За теб са.
- Красиви са. - Толкова по-добре щеше да е за нея, ако можеше просто да го изпрати да си върви по пътя. Но не можеше да го направи, не и когато и бе донесъл цветя и
Тъмната вещица
319
искрено извинение. — Благодаря ти — каза тя вместо това и взе букета. - Наистина са прекрасни.
- Заслужих ли да ме пуснеш да вляза само за минутка-две?
- Добре. Разбира се. Искам да ида да ги натопя. - Тръгна пред него към кухнята, използвайки всеки трик, който бе научила, за да запази ума и сърцето си спокойни, уравновесени.
- Тук направо блести от чистота - отбеляза той.
- Опитвам се да постигна баланс в нещата. - Намери голяма красива ваза в тъмнозелено, взе кухненската ножица за цветя на Брана и подхранващата смес, която братовчедка й сама приготвяше. После се зае за работа.
- Съжалявам, Айона, задето те разстроих и нараних. Изобщо не съм го искал.
- Знам. - Цветята, които бяхатолкова красиви и ухаеха толкова силно, й помагаха сама да намери вътрешен баланс. - Не съм ти ядосана, Бойл. Вече не.
- Би трябвало. Заслужавам си го.
- Може би. Но имаше и известна доза истина в онова, което каза на Фин. Наистина бях настоятелна и се настаних в личното ти пространство.
- Не съм човек, който може да бъде притиснат да направи нещо, което не иска. Айона…
- Ти изпитваше привличане към мен. Използвах това. Никога не съм използвала магия.