- Знам. Сигурен съм. — Бойл се мъчеше да намери думите, точните думи, и зарови пръсти в косата си. - Не съм свикнал с всички тези чувства вътре в мен. Изгубих опора под краката си и ти се появи точно преди отново да стъпя здраво. Дай ми шанс, моля те, да поправя грешката си.
- Не става дума за това, не само.
Баланс, помисли си тя отново. Нямаше да го намери, без да е напълно честна със себе си и с него.
- Всичко в теб ме връхлетя толкова внезапно, че аз просто се оставих на течението. Скочих върху коня и мисля, че се вкопчих прекалено силно. Не исках да ми се изплъз
320
Родът 0’Дуайър
не. Винаги съм искала да изпитвам това, което сега кипи вътре в мен. Копняла съм за това повече от всичко на света. Затова се появих в живота ти, в леглото ти и не исках да се замислям какво може да се обърка.
- Няма защо да се обърка. Не се е объркало - каза той и я хвана за раменете.
- Но и не е правилно. - Внимателно тя се дръпна настрани, така че той да не я докосва. - Искаш ли бира? Дори не те попитах дали…
- Не искам никаква бира, за бога. Искам теб.
Очите й, сини и красиви, макар и пълни с тъга, се вдигнаха към неговите.
- Но ме искаш против волята си. Това все още е така; А аз не мога да продължавам да го приемам, да се задоволявам с това само защото винаги съм го правила досега. Цял живот е било така, Бойл. Родителите ми дори не забелязваха, когато ме нямаше, нито ги беше грижа дали съм с тях, или не. И още по-ужасното бе, че не забелязваха, че аз го осъзнавам.
- Съжалявам, че ще го кажа, тъй като са ти майка и баща, но смятам, че родителите ти са пълни негодници, Айона.
Тя се засмя тихичко.
- Май е така в известен смисъл. Мисля, че ме обичат, доколкото е по силите им, защото така е редно, не защото го искат. Колкото до момчетата и мъжете, които съм се опитвала да обичам? Те също ме желаеха за известно време, но никога достатъчно или не са искали да ме желаят достатъчно, затова с времето всичко отшумяваше. И така оставам да се питам дали няма нещо сбъркано в мен. Защо не може някой да ме обича безрезервно, без никакви прегради, или по-лошо, без да съм временен заместник, докато се появи някой по-подходящ?
Нима и той бе постъпил така, запита се Бойл. Беше ли добавил още към притесненията й?
- Няма нищо сбъркано в теб и изобщо не става дума за , това.
Тъмната вещица
21*
321
- Опитвам се да го повдрвам, но не мога да го направя, ако не престана да се задоволявам с по-малко. И в това е моят проблем, моят въпрос. Може би не съм го съзнавала напълно, не и дълбоко в себе си, докато ти не го навря в лицето ми. Метафорично казано - добави тя с по-неп- ринудена усмивка, отколкото можеше да очаква от себе си.
Понеже все още виждаше мислено лицето й, както бе стояла в конюшнята, той се почувства все едно й бе ударил шамар.
- О, господи, Айона. Бих дал всичко на света да върна думите си назад, да ги натикам обратно в гърлото си и да се задавя с тях.
- Не, не. - Улови дланите му и за миг ги стисна. - Понеже ме събори на земята, се наложи да се изправя. И този път да се изправя лице в лице’ S’проблема. Защото преди това, Бойл, бих приела каквото и да ми предложиш. Щях да го обвия в собствените си красиви фантазии и да убедя самата себе си, че всичко е наред. Но никога не би могло да е наред. Не бих могла да съм щастлива, не и истински щастлива, с цялото си същество, с по-малко от онова, което ми е нужно. И ако не съм щастлива, не мога да направя другия щастлив.
- Кажи ми от какво се нуждаеш и аз ще ти го дам.
- Не става така. - Господи, колко силно го обичаше заради това, че би опитал, че искаше да опита. - Може би наистина е някаква магия. Онова, което ни кара да обичаме, да желаем и копнеем за един конкретен човек, вместо за когото и да било друг. Да го обичаме, да го желаем и да се нуждаем от него изцяло. Искам тази магия. Няма да се задоволя с по-малко. Ти си причината. Затова в известен смисъл съм ти благодарна.
- О, да, благодари ми и ми замажи очите.
- Ти ми показа, че струвам повече, отколкото съм мислела или съм си позволявала да мисля. А това заслужава голяма благодарност. Аз съм тази, която пришпори връз
322
Родът 0’Дуайър
ката ни, така че аз съм виновна за разпада й. Всичко беше прекалено бързо, прекалено емоционално. Нищо чудно, че се чувстваш притиснат в ъгъла.
- Никога съм се чувствал… Не знаех какви ги приказвам.
- Ще разбереш някой ден. Междувременно, цветята са красиви и извинението ти беше много мило. - Тя ги занесе до масата и ги сложи отгоре й. - Като се замисля, все пак мога да ти кажа от какво имам нужда.
- Каквото пожелаеш.
- Имам.нужда да продължа да работя за теб и Фин не само защото трябва да си изкарвам прехраната, но и защото съм добра в работата си. И защото я обичам, а аз искам, да правя онова, което обичам.