- Би направил същото за всеки друг.
Мийра само вдигна очи към небето.
- Направи го за теб. А нима не го чух със собствените си уши да ти казва онзи ден, че синият пуловер, с който беше предната вечер в бара, много ти отивал? А кой се погрижи да седнеш далеч от течението, което ставаше през отворената врата, докато бяхме там?
- Аз… не съм забелязала.
- Защото се стараеш да не забелязваш. Влагаш всичко от себе си в работата, в тренировките, за да не ти остава
Тъмната вещица
- 329
време и енергия да мислиш за него, защото ти е тежко. Но в същото време оставаш сляпа за прекрасния факт, че този мъж е луд от любов по теб. Ухажва те.
- Не е така. - Сърцето, което толкова старателно се мъчеше да укроти, сега подскочи леко. - Наистина ли?
- Обърни внимание - посъветва я Мийра. - А сега ме нападни, сякаш се бием наистина. - Извади меча си. - И си заслужи бирата.
Постара се да обърне внимание, поне малко, на следващия ден. Знаеше, че има лошия навик да оставя надеждата й да надмогва всичко останало. Цялата логика, разумни доводи и инстинкт за самосъхранение можеха - и обикновено така ставаше - да станат на пух и прах под ярката звезда на надеждата.
Не и този път, напомни си предупредително тя. Беше заложила прекалено много. Но можеше да обърне внимание мъничко, стига да имаше какво да забележи.
Той й доведе Аластар, а това нямаше как да не забележи. Бойл го яздеше, вместо да го докара в ремаркето на камиона, което Аластар ненавиждаше.
- Реших, че може да искаш да си с него днес, понеже имаш три туристически разходки в графика.
- Винаги го искам. - Обхвана с длани лицето на коня и потърка буза в неговата. Хвърли кос поглед към Бойл. - Благодаря, че си се сетил.
- Е, няма защо, а и той бездруго има нужда от раздвижване. Решил съм да сменя два от конете за утре, така че аз ще яздя Цезар до голямата конюшня, ако ти искаш да върнеш Аластар обратно там. После ще те закарам с колата до къщи, ако те устройва.
- Звучи ми добре.
В тона му нямаше нищо друго освен приятелски нотки, както се бяха разбрали, помисли си тя. И все пак…
- Ще го заведа до заграждението, докато дойде първата групата.
330
Родът О’Дуа0ър
Пое юздите на коня и размърда рамене, като разсеяно потърка натъртеното си дясно рамо.
- Боли ли те?
- Какво? Не. Само леко. От тренировките с меча - поясни тя, което си бе чиста хвалба, предвид уменията й. - Мийра е истински звяр.
- Да, бива си я. Защо не си направила нещо за рамото
си? Ти или Конър?
- Защото ми напомня да не свалям гарда си.
Поведе коня, твърдо решена да не поглежда назад. Но
усещаше неговия поглед върху гърба си. А нима това не бе достатъчно любопитно, за да си позволи поне мъничка искрица надежда?
Бойл никак не пестеше задачите, с които я товареше. В резултат на това постоянно беше заета - тялом и духом - до средата на следобеда, когато той отново я изненада, като й донесе бутилка кока-кола, каквато тя предпочиташе.
- Благодаря.
- Стори ми се, че трябва да пийнеш нещо, понеже гърлото ти трябва да е пресъхнало след толкова викане на напътствия с ученичката ти на манежа.
- Много е малка. - Благодарна за напитката, Айона отпи голяма глътка. - И много й харесва идеята за ездата. Просто не полага достатъчно усилия да се научи как се прави. Май повече й харесват костюмите за езда, които носи, и колко добре изглежда върху коня.
- Родителите й май се развеждат.
- О, това е лошо. Тя е само на осем.
- Явно се е очаквало от известно време, поне така чух. И изглежда, начинът им да компенсират това, е да разглезят нея и брат й. На нея купуват скъпи ботуши и панталони за езда, а на него - видеоигри и спортни якета.
- Няма полза.
- Вероятно не. Питах се дали имаш минутка да погледнеш нашия Спъд. Днес няма особен апетит. Мислех си, преди да извикам ветеринаря, дали да не видиш какво му е.
Тъмната вещица
331
- Веднага отивам. Не съм работила с него днес - каза тя, докато забързано излизаше от манежа. - Едва-едва го зърнах сутринта.
Мина покрай отделенията редом с Бойл и спря пред това на Спъд.
Конят само я изгледа тъжно, докато пристъпваше неспокойно от крак на крак.
- Май не се чувстваш много добре днес, а? - заговори му тя, докато отваряше вратата на отделението. - Дай да те видя.
В отговор той ритна към корема си.
- Там ли те боли? - Внимателно и много нежно тя прокара длани по тялото му, слезе надолу по корема.
Затвори очи, укроти мислите си и отвори съзнанието си, за да може да види и да почувства.
- Не са колики, което е добр§, Не е и язва. Но е неприятно, нали, скъпи? И не можеш да правиш онова, което най-много обичаш. Да ядеш.