- Не можах да го изкуша дори с картоф - любимата му храна.
- Не се поти - продължи тя. - Търкаля ли се по пода?
- Не. Просто едва докосна храната си.
- Лошо храносмилане. - За което, хрумна й сега, Бойл сигурно и сам се беше сетил.
Но сега се бяха озовали тук, двамата заедно, в отделението на коня, близо един до друг, случайно докосващи ръцете си, докато галеха коня.
- Мисля, че мога да се погрижа за него, стига да ми имаш доверие.
- Имам ти, а което по-важно, той ти вярва. Никак не. обича ветеринаря. А щом е проблем с храносмилането, значи, можем да го сложим на диета. Но той и това не харесва особено.
- Да видим дали можем да избегнем това. Ще подържиш ли главата му?
Бойл се премести, за да го хване, докато тя се наведе и плъзна ръце под и около корема на Спъд.
332
Родьт 0’Дуайър
- Боли - тихичко заговори тя. - Трудно ти е да проумееш болката. Ял си прекалено бързо, това е всичко. Забави малко темпото и повече се наслаждавай на храната. Тихо сега, спокойно.
Стомахът ir започна да пари, когато изтегли неговата болка, но усети как Спъд се успокоява под ръцете й. Чу облекченото му изпръхтяване.
- Вече си по-добре, чудесно. И се обзалагам, че вече почваш да си мислиш за ядене.
Изправи се и видя Бойл да се взира в нея.
- Цялата засилваш - каза й той. - Омайващо е.
- Странно е, защото сега съм толкова спокойна, когато го правя. А и с малки заклинания като това сега не се налага веднага да хапна нещо. Не е зле да прибавим от онази хомеопатична отвара в храната му за всеки случай.
- Разбира се, благодаря ти. Той ни е любимец тук, както знаеш. - Продължаваше да стои до главата на Спъд и да препречва пътя й към вратата. - Е, как си, добре ли си, Айона?
- Да. Добре съм. А ти?
- Ами, добре съм. Доста съм зает напролет.
- А после идва и лято.
- Идва лято. Ще се съберем след два дни, за да поговорим за това. Питах се дали няма нещо, което мога да направя за теб междувременно? Ако искаш да си вземеш почивен ден, за да… правиш каквото там вършиш у дома, да отделиш повече време на занаята си.
- Работата тук ми помага да си подредя мислите. Да балансирам нещата. Рутината на задълженията ми тук и съзнанието, че искам същото да продължи и когато другото приключи.
- Ако ти е нужно свободно време, само ми кажи.
- Добре.
- Бих могъл да те почерпя една бира за ветеринарната услуга - по приятелски… - добави той - след края на работния ден, ако искаш.
Тъмната вещица
333
Той би предложил същото и на всеки друг, напомни си тя. Но…
- Бих искала, но Брана ще ме чака. И тя е строга като Мийра. Не ни остава много време до слънцестоенето.
- Не, не ни остава много време. Това ти тежи.
- Тежи ми, че не съм сигурна какво ще е нужно да направя, какво се очаква от мен. И Брана и Конър категорично забраниха дори да си мисля да ида до руините на колибата преди слънцестоенето. Явно смятат, че ще мога да извлека повече сила от нея първия път, когато я видя, и това може да ни е от полза.
- Ще ми кажеш, ако… ако имаш сънища или други срещи с него, нали?
- Спокойно е. Това също ме притеснява. Наблюдава ни, усещам го. Но не прекалено отблизо. - Тя потрепери, разтри ръце. -‘
- Не исках да те разстройвам с приказки за него.
- Не е от говоренето. А от чакането.
- Чакането - повтори той и бавно кимна. - Никак не е лесно. Айона, искам да… - Мик му махна за поздрав и дойде към тях с шумно тропане на ботушите си.
- Ето те къде си. Исках да питам дали… - Мик премести поглед от Бойл към Айона и лицето му пламна. - Извинявам се. Прекъснах ви.
- Не, няма нищо. - Бойл пристъпи неловко, обърна се. - Тъкмо свършихме със Спъд.
- Ще му определя доза за храната и ще я отбележа в картона му - предложи Айона.
- Благодаря ти.
Останала сама, Айона се облегна на коня.
- Подхваща разговор - осъзна тя. - Никога не го прави, но вече е започнал, откакто… И ми купи кока-кола. - Излезе и взе бутилката, която бе оставила пред вратата на отделението, отпи голяма глътка. - По дяволите, Спъд, изглежда, наистина съм ухажвана. И нямам никаква представа как да реагирам. Никой досега не се е опитвал да ме ухажва сериозно.
334
Родът О’Дуа0ър
Въздъхна и се загледа в бутилката в ръката си, замислена какво ли означаваше фактът, че сърцето й толкова лесно се трогва от някаква си бутилка безалкохолна напитка.
Просто… щеше да изчака и да види какво ще стане, напомни си тя,-после отиде да вземе лекарството за Спъд.
Нищо особено не се случи - разговори, малки жестове на внимание, небрежно предложена помощ. Но не правеше нито крачка към нещо повече. Което бе хубаво, напомни си Айона, докато помагаше на Брана да приготви вечерята за цялата им група. Беше напълно сериозна в онова, което му бе казала, когато й бе донесъл цветята и бе дошъл с извинение при нея.