Поне веднъж в живота си възнамеряваше да бъде раз-умна, да заложи на сигурното, да погледне и в двете посоки, преди да се втурне напред.
- Мислите ти са толкова гръмогласни, че направо получавам главоболие - оплака се Брана.
- Съжалявам, извинявай. Явно не мога да изляза от омагьосания кръг. Добре, ще натисна пауза. Никога досега не съм готвила картофи на фурна. Дори и от полуготовите в кутия.
- Изобщо не споменавай за картофи в кутия в моята кухня.
- Само като обида. Добре ли го правя?
- Просто продължавай да ги подреждаш на пластове, както ти показах.
Застанала до печката, Брана разбъркваше соса, който възнамеряваше да поднесе с шунката, която печеше.
- Много изискано ястие за сбирка за планиране на стратегията.
- Тъкмо съм в настроение за готвене. А и така ще имаме студена шунка за следващите дни, докато пак ми дойде музата.
С огромно внимание Айона поръси с брашно поредния пласт от нарязаните на колелца картофи.
- Мислех си за Бойл.
Тъмната вещица
335
- Така ли? Изобщо не би ми хрумнало.
Зад гърба на братовчедка си Айона само вдигна очи към тавана, преди да поръси сол и пипер, след което се зае да добавя маслото.
- Как можеш да разбереш? Не мога да реша как точно човек разбира, чисто с разума си, и това не ми дава мира. Дали просто не му липсва сексът, може би дори компанията ми до известен смисъл? Дали се чувства гузен, задето ме е наранил, и се държи любезно, за да компенсира, или пък се държи като приятел, защото го помолих за това? Или пък може би ме обича повече, отколкото е съзнавал?
- Аз не съм човекът, когото да питаш за сърдечни проблеми. Някои казват, че изобщо нямам сърце.
- Никой, който те познава, не го казва.
Казваха го и понякога й се искаше да са прави.
- Не знам много за мъжете,^йона. Винаги, когато си помисля, че съм ги разбрала, че съм подредила всичко спретнато в главата си, всичко се разбърква, когато не внимавам. Когато го подредя наново, се оказва, че е нещо различно от преди. Познавам брат си, но това е различно.
- Любовта не трябва да е сложно нещо.
- Мисля, че тук бъркаш. Мисля, че тя трябва да е най-сложното нещо на света, така няма да се дава толкова лесно, нито да се отнема или просто да се губи.
Дръпна се встрани от печката и отиде да провери как се справя Айона.
- Ясно защо толкова се бавиш - подредила си всяко резенче картоф, сякаш е експлозив, толкова внимателно и точно. Но си готова. Вземи тавата и сипи отгоре им горещото мляко.
- Просто да го изсипя ли?
- Да и не го сипвай капка по капка. Излей го цялото, сложи капака отгоре и ги пъхни във фурната. Нагласи таймера за трийсет минути за тази първа част.
- Добре, готово. - Сякаш наистина можеше да гръмне, Айона въздъхна облекчено, след като сложи тавата вътре
336
Родът О’Ауа0ър
в печката при шунката. - Знаеш ли, не би трябвало да се побират и двете вътре.
- Побират се, защото аз така искам. Мисля да направим гарнитура от зеления фасул от градината, който съм блан-ширала и замразила от миналото лято, после… Някой идва - каза тя, когато чуха пристигането на коли. - Да видим кой е и как можем да ги хванем да помагат тук.
- Подкрепям идеята. Знаеш ли - продължи Айона, докато отиваха към предната врата на къщата, - мисля, че трябва да си поставя за цел да се науча да приготвям едно ястие изключително добре - да реша какво точно и да го превърна в своя запазена рецепта. „О, Айона ще приготви нейните телешки ребърца.“ Дори не съм сигурна какво представляват телешките ребърца, но може да стане моята рецепта.
- Похвална цел.
Брана отвори вратата. Навън Мийра стоеше до пикапа си, Фин тъкмо слизаше от неговия, докато Конър и Бойл се измъкваха с мъка от едно яркочервено „Мини“.
- Толкова е сладко, нали? - Айона се засмя и отиде да го види отблизо. - Как се побрахте вътре?
- Не беше лесно - увери я Конър. - Нито пък да го карам, докато коленете на Бойл притискаха ушите му през целия път. Но колата върви добре и е в отлична форма. На теб ще ти е по мярка.
- Влез вътре и виж сама - подкани я Мийра.
Айона послушно се намести на шофьорската седалка, сложи ръце на волана.
- Определено е по-подходяща като размер за мен. От твоя приятел със сервиза ли? - попита тя Конър. - Страхотна е. Наистина е много сладка, но не мисля, че мога да си позволя нещо толкова красиво точно сега.
- Но ти харесва - настоя той. - Видът й, цветът, усещането и всичко останало.
- Че как да не я харесаш? - Вече дори си представяше как профучава по пътищата като малка червена ракета. - Идеална е. Мислиш ли, че може да реши да я задържи за