Тъмната вещица • 337
22*
известно време и да ме изчака да платя малко сега, малко след време?
- Ами може, но вече е продадена. - Конър погледна към Брана и получи одобрителното й кимване. - Честит рожден ден.
- Какво?
- Конър и Бойл намериха колата, а всички решихме да съберем парите и да я купим. За рождения ти ден - добави Брана. - Нали не мислиш, че сме забравили рождения ти ден?
- Аз не… мислех си, че предвид всичко, което ни чака, е по-добре да… но не можете просто така… Кола? Не може.
- Вече я купихме - изтъкна Конър. - И независимо какво друго предстои, рожденият ден трябва да се помни. Ние сме твоят кръг сега, Айона. Няма да забравим празника ти. - -
- Но това е цяла кола.
- На поне десет години и ако трябва да сме искрени, хърка като астматик във влажно утро. Което е почти всеки ден - отбеляза Фин. - Но ще ти върши работа.
Тя започна да се смее и да плаче едновременно. През сълзи и смях изскочи от колата и се хвърли на врата на Конър, който стоеше най-близо. После мина през всички останали.
Когато тялото й се притисна до Бойл и ръцете й се обвиха здраво около него, той с мъка се сдържа да не превърне прегръдката в нещо повече. Да не я притиска.
- Не знам какво да кажа. Не знам как да го кажа. Невероятно е! Фантастично. Благодаря ви много. На всички.
- Има някои формалности по документите - вметна Фин, - но ще се погрижим за това по-късно. Сега е редно да я изпробваш, нали?
- Трябва да я покарам. Наистина ще я карам. - Айона отново се разсмя и завъртя в кръг. - Някой трябва да ме придружи на първото ми кръгче с колата. Кой иска да дойде?
Мъжете като един отстъпиха назад.
338
Родьт СКДуайьр
- Страхливци - отвратено заяви Мийра. - Какво ще кажеш, Брана? Двете можем да се сместим вътре.
- Вероятно можем, но съм сложила вечерята в печката.
Мийра само изсумтя.
- Е, мен не-ме е страх. Идвам с теб, Айона.
Скочи в колата и изчака приятелката й да се намести зад волана.
Айона запали мотора, подскочи леко на седалката, намести се по-удобно. Рязко тръгна и спря три пъти. Рязко напред, спиране, рязко напред, спиране и отново, докато най-сетне потегли с клатушкане по пътя, като криволичеше като дърт пияница.
- О, господи - едва успя да пророни Бойл.
- Казах ти, че съм направил малко заклинание за безопасно шофиране - напомни му Конър. - Трябва й само малко практика, нали все пак е американка. И така, Фин е донесъл бутилки шампанско за празненството и понеже си е Фин, със сигурност е скъпо и френско. Предлагам да отворим първата бутилка, докато я чакаме.
- Имаме да обсъждаме и важни неща - напомни му Брана. - И трябва да го правим с ясен ум, а не замъглен от френското шампанско.
- Днес е рожденият й ден.
- Е, добре. - Брана въздъхна и се смили. - Една бутилка за всички ни няма да навреди никому.
- Трябваше да ме е страх - промърмори Мийра, обръщайки се към Конър след връщането им, докато Фин отваряше първата бутилка. - Тя е ужасен шофьор.
- Само й трябва малко практика.
- Дано да е така и бог да ни е на помощ, защото си мислех, че и двете ще загинем още след първия километър. И все пак си струваше. Изобщо не е очаквала подобно нещо. не просто подаръка, а всичко. И се замислих, че колкото и да смятам за сбъркано моето семейство, изобщо не ми е минавало и през ум, че няма да се постараят поне малко за рождения ми ден.
Тъмната вещица
339
- Имаме и торта.
- Изобщо не се съмнявам. - Понеже бе в настроение, Мийра го прегърна с топли чувства през рамо.
Той я прегърна през кръста, преди тя да се дръпне настрани, и набързо направи няколко танцови стъпки. Засмяна, тя повтори движенията на краката му, после се пресегна за чашата, която Фин й подаде.
- Това определено ще го взема.
- Искам да вдигна тост - реши Айона. - Защото много мислих какво искам да кажа. В добавка към „благодаря ви“, което съвсем не е достатъчно. Всички вие сте ми близки и това е подарък, който винаги ще пазя в сърцето си. Всеки един от вас е истински дар за мен, едновременно приятели и кръвни роднини, събрани в кръг, който е по-силен и по-истински, по-светъл от всичко, което съм си представяла някога. Затова за’всички нас заедно.
Тя отпи глътка.
- О,господи,страхотно е!
- Чудесен тост и отлично шампанско. - Брана отвори един шкаф и извади оттам опакован подарък. - И нещо от баба ти. Пазех го, както тя ме помоли.
- О, Нан! - Зарадвана, Айона остави чашата си, за да отвори подаръка, и извади пуловер в нежносиньо. - Тя го е оплела - прошепна Айона и го допря до бузата си. - Толкова е мек. Със сигурност сама го е оплела за мен.
Извади картичката и я прочете:
За моята Айона. Във всеки бод е вплетена любов и магия, и надежда. Носи го, когато искаш да се чувстваш най-уверена и силна. С пожелания за щастие в днешния ден и всички след него. С обич, Нан.