Брана се усмихна.
- Учиш бързо. Но може нищо да не се получи, ако не бъде направено в точното време и на точното място. Няма да се получи, ако всички ние, всеки един от нас, не сме единни и сплотени и не стоим заедно на това място и в това време.
- Значи, ще бъдем заедно. - Айона вдигна ръце и спря поглед върху всяко лице. - Знаем, че ще бъдем там. Ти би направил всичко, за да го унищожиш - каза тя на Фин. - Заради Брана, заради себе си и заради всички нас. В този ред. А Брана би направила всичко, за да пресече връзката, която той може би има с теб, за да бъдеш свободен. Конър и Мийра, вие защитавате любовта и приятелството, доброто и правилното, независимо от риска и цената. Бойл ще се бие, защото той си е такъв - трябва само да му кажеш кога и къде и той ще те последва. И защото, независимо какво се е променило между нас, не би допуснал да ми се случи нещо лошо. А и аз не бих искала нищо да се случи с него. За любовта и приятелството, за семейството и приятелите всички ще застанем рамо до рамо, когато настъпи
344
Родът 0’Дуайър
денят, на точното място и ще се бием заедно. Ще се бием един за друг.
След миг на мълчание Фин взе чашата шампанско, която бе забравил, и я вдигна в тост към Айона.
- Добре, малка сестричке. Ще бъдем твоите избраници. - Обърна се към Брана. - За доверието - каза той и изчака.
- За доверието. - Тя вдигна своята чаша и я докосна лекичко до неговата. Заедно с тихото чукване блесна искра, която бавно избледня.
- След като изяснихме това, нека се захванем с детайлите. - Конър се наведе напред. - Стъпка по стъпка.
Бойл не каза нищо, докато Брана им обясняваше плана си, нито докато другите го обсъждаха подробно, задаваха въпроси, променяха леко. Не каза нищо, защото, загледан в Айона, докато тя говореше, бе получил всички отговори.
Щеше да ги пази вътре в себе си, докато дойде времето да ги сподели с нея.
Тя отброяваше дните, докато май отстъпваше пред юни, и се усещаше, че се опитва да задържи всеки един. Искаше да се наслади на синьото небе, докато сияеше над главата й, да се радва на дъжда, докато валеше. Вярваше, че каквото и да се случи в най-дългия ден от годината, поне щеше да има тези седмици, месеци и тези хора в живота си, който, макар и за кратко време, бе станал толкова по-богат от преди.
Бе получила дар и се бе научила как да го използва, как да вярва в него и да го уважава.
Беше станала - и завинаги оставаше - една от тримата. Беше сега и завинаги тъмна вещица от Мейо, изпълнена
със сила и светлина.
Вярваше, че ще победят - природата й настояваше за това. Но дарбата й изискваше да прояви уважение и да бъде внимателна и подготвена.
С наближаването на слънцестоенето написа писмо до баба си - реши да използва хартия и химикалка. Старомод-
Тъмната вещица
345
но, но беше важно, имаше усещането, че е много важно да отдели време, да направи това усилие. В него споделяше за любовта към баба си, към братовчедите и приятелите. За Бойл и грешките, които бе допуснала.
Разказваше как е намерила себе си в мястото и времето и какво означава за нея да дойде в Ирландия. И да се превърне в това, което е, точно тук.
Молеше само за едно. Ако нещо се случи, баба й да намери амулета, да вземе него и Аластар и да ги предаде на следващата.
Щеше да има следваща, ако тя се провалеше. В това също вярваше безрезервно.
Независимо колко време бе нужно, светлината щеше да победи мрака.
В утрото преди слънцестреието тя слезе от стаята си рано, пъхнала писмото в задния си джоб. Опита се да приготви традиционната закуска с бекон и яйца, наденички, гъби, домат и картофи и макар от нея да не ставаше истински готвач, все пак не беше излишно да се постарае.
Конър влезе и подуши въздуха.
- Я да видим какво имаме тук?
- Утре ще сме заети, затова реших да използвам възможността да приготвя прилична закуска - и да спестя малко време на Брана. Снощи пак е стояла до късно, нали?
- Почти не спи последната седмица и никакви спорове и молби не помагат.
- Чувам музиката й, като снощи, и това веднага ме успокоява. Тя го прави нарочно.
- Твърди, че мисли по-ясно, когато ние двамата не й се бъркаме. - Грабна си наденичка от чинията. - Тревожиш се.
- Предполагам, че е така, след като вече остават броени часове, а не дни. Ти защо не се притесняваш?
- Съдбата ни е да направим това, което правим. Ако нещо е част от съдбата ти, какъв е смисълът да се тревожиш?
346
Родът 0’Дуайър
За да почерпи от спокойствието му, тя се облегна на рамото му за миг.
- И ти ме успокояваш също като музиката на Брана.
- Имам пълна вяра в теб, Айона. - Прегърна я през кръста и я пристисна здраво. - Вярвам в Брана и в себе си. Както и в останалите също толкова силно. Ще направим каквото ни е съдено, и ще дадем всичко от себе си. Повече от това никой не може.