- Добре съм - извика тя, но гласът й звучеше кухо, а коленете й се подкосяваха. - Всичко е наред.
Кучето се втурна и застана до нея, докато Бойл скачаше от гърба на Аластар.
- Какво стана?
Тъмната вещица
349
Когато понечи да хване ръцете й, тя инстинктивно ги дръпна назад. После видя, едновременно шокирана и облекчена, че са чисти.
- Той беше тук, но вече го няма. - Облегна се на коня, както за да го успокои, така и заради опората. Соколът кацна толкова леко и уверено върху седлото на Аластар, както би кацнал и върху клон на някое дърво. А Кател седеше тихо до краката й.
Всички са тук, помисли си тя. Конят, соколът, кучето.
И Бойл.
- Как се озова тук?
- Тъкмо бях оседлал Аластар, за да го доведа насам, когато той нададе боен рев и се втурна като стрела към оградата. Едва успях да скоча на гърба му, преди да я прескочи. Дай да те видя. - Той я сграбчи, завъртя я. - Не си ранена, нали? Сигурна ли си?. «-
- Не. Имам предвид, да, сигурна съм. Аластар ме чу.
- Сложи длан върху шията на коня. - Всички са ме чули
- прошепна тя, докато соколът се взираше в нея, а опашката на Кател тупна леко земята. А братовчедите й се появиха в камиона на Конър, който спря със свистене на гуми и вдигна пушилка от чакъл и пясък. - Те… - Спря насред думата, когато видя пикапа на Фин, както и на Мийра да пристигат с бясна скорост. - Всички са ме чули. Той не е могъл да го спре. Не е могъл да блокира ставащото.
- Какво, по дяволите, стана? - настоя да разбере Бойл.
- Ще ти кажа. На всички ще кажа - обърна се тя към групичката. - Но трябва да проверим как са конете. Не ги е наранил. Щях да знам иначе. Но са уплашени.
Тя поведе Аластар, изпитваше нужда да е близо до нея, когато се върне вътре в конюшнята.
Щяха да пречистят манежа, мислено си отбеляза тя. Брана щеше да се погрижи.
Успокои конете един по един и така успокои и себе си. Когато работниците се появиха и се заеха с ежедневните си задачи, тя отиде при останалите, събрани в малкия офис на Бойл, и разказа случилото се.
350
Родът 0’Дуайър
- Има някаква сексуалност на много първично ниво - добави тя. - Използва я като оръжие. Силна е и те притегля. Но по-важното е, че този път беше по-силен. Може би някак е успял да събере сили. Не знам отговора, но знам, че когато се блъсна в щита, го пропука. Нямаше да го задържи.
- Затова си го премахнала и си го запратила право през вратата. Хитро - отбеляза Фин.
- И той така каза. Точно преди да ми обещае да пощади всички ни, ако му дам силата си.
- Той е лъжец - напомни й Брана.
- Знам. Знам. Но кръвта по ръцете ми. - Борейки се с нов пристъп на паника, тя стисна здраво длани. - Изглеж; даше съвсем истинска и усещах, че е вашата. Той знае, че все още съм слабото звено във веригата.
- Той греши, както и ти, ако вярваш в това. - Поради липсата на пространство Бойл не можеше да крачи напред-назад, за да излее гнева си, затова само стисна юмруци в джобовете си. - В теб няма никаква слабост.
- Искаше да ме изплаши и да ме изкуши. Успя и в двете.
- И какво направи ти?
Тя кимна.
- Иска ми се да вярвам, че бих продължила да му устоявам, даже и ако всички вие не бяхте се появили толкова бързо. Но въпросът е, че все още съм неговата мишена. Смята, че ако вземе моята сила, ще успее да вземе и останалото.
- Ще използваме точно това. Ще го използваме - повтори Фин, преди Бойл да възрази. - Съвсем лека промяна в плана и той ще реши, че тя е уязвима, ще сметне, че е точното време и място да я нападне и да приключи с нея.
- Не е толкова просто - подхвана Брана.
- Откога малко усложнения са пречка за теб?
- По-опасно е - добави Конър.
- Щом сме се захванали, да го направим. - Мийра сви рамене. - Днешната случка само показва, че Айона дори
Тъмната бещица
351
не може да дойде на работа в безопасност. Защо да живее по този начин? Или пък който и да е от нас?
- Следващия път може да нарани конете - обади се Айона. - За да ме нарани и разсее. Няма да го допусна. Не бих могла да го преживея. Какви са леките промени?
- Мисли да те пратим сама утре до руините.
Айона се загледа в Бойл и видя гнева в очите му.
- Аз ще съм примамка. Но такава, която знае какво става и има сила. И много здрав кръг.
Преди Бойл да изругае гласно, Брана постави длан върху ръката му.
- Тя никога не е сама и няма да остане сама. Имаш думата ми, както и на всички тук.
Разтри леко ръката му, после се замисли.
- Може да се направи. Мисля, че може да се получи добре. -‘
- Ще поработиш ли с мен върху това днес?
Брана погледна Фин и отново поведе вътрешната си борба.
- Ще го направя заради Айона. Заради кръга.
- Да започваме. Не оставай сама - добави Фин и погали с пръст бузата на Айона. - В този ден стой близо до другите, ще го направиш ли, малка сестричке?