- Дадено.
Бойл я замени с друг водач за предвидените разходки за деня - което никак не й хареса - и я натовари със задачи в конюшнята.
Трябваше да чисти, сресва, да храни конете, да поправя такъми и да лъска ботуши.
И денят се точеше бавно.
После яхна Аластар, за да отиде до голямата конюшня - с Бойл върху гърба на Спъд до нея - и да поеме урока, който бе предвиден за края на работния й ден.
По това време на другия ден, мислеше си тя, щеше да е заета с последните приготовления. И щеше да направи следващите стъпки по пътя, начертан от съдбата.
- Ще спечелим битката - каза тя на Бойл.
- Самонадеяността е глупаво нещо.
- Не е самонадеяност - не точно. - Спомни си думите на Конър и усещането, което бяха споделили в кухнята сутринта. - Това е вяра, а вярата е нещо силно и позитивно.
- Не ми харесва да си на върха на копието в тази история.
- Не съм го планирала по този начин, но понеже се озовах точно там, сега той ще бъде самонадеян и глупав. Помисли за това.
- Мисля, както и за много други неща.
Стигнаха до конюшнята и той скочи от коня, после я изчака и тя да слезе.
- Искам да ти покажа нещо.
Тръгна навътре. Преди един от работниците да заговори, Бойл вдигна ръка, направи жест с вдигнат палец и го прати навън. После я поведе към стаята с такъмите, където миришеше на кожа и масло.
- Това е.
Тя проследи жеста му и тихичко измърка от удоволствие, когато забеляза лъскавото седло на поставката.
- Ново е, нали? - Приближи се до него и прокара длан по извивката му, по гладката черна кожа. - Красива изработка, а виж само как блестят стремената! Направено е на ръка, нали? Това е…
- Твое е.
- Какво? Мое ли?
- Направено е за теб специално и за Аластар. За двама
ви.
- Но…
- Ами, нямаше как да знам, че другите са решили да ти купим кола, затова го бях предвидил за рождения ти ден.
Ако й бе поднесъл пиратско ковчеже със злато и скъпоценности, нямаше да е по-слисана.
- Ти… направил си го за мен, за рождения ми ден?
Веждите му се сключиха и погледът му стана мрачен.
Тъмната вещица 353
23*
- Ездачка с твоите способности трябва да си има собствено седло, при това хубаво.
Тя не каза нищо и той вдигна седлото, обърна го.
- Виж, написано е твоето име.
Нежно погали с пръсти името си. Само Айона, помисли си тя. Само собственото й име и до него знакът на огъня
- името на Аластар, и келтският символ на триединството срещу него.
- Познавам един майстор - продължи Бойл, смутен от продължителното й мълчание. - Работи с кожа и… ами, да, стори ми се подходящо.
- Красиво е. Това е най-красивият подарък.
- Продала си своето.
- Да. - Тогава вдигна очи и само го погледна. - За да дойда тук.
- Затова… сега си имаш-нсЙГо. И ако ще правим нещо утре, редно е да бъдеш с него. Двамата с’Аластар трябва да сте с него. - Понечи отново да го обърне и остави върху стойката. Айона сложи длан върху ръката му.
- Не е просто едно ново седло. За мен е много повече.
- Надигна се на пръсти и леко погали с устни едната му буза, после другата, а след това лекичко докосна устните му. - Благодаря ти.
- Няма защо, честит рожден ден на патерици. Сега имам да свърша разни неща. Фин ще те наглежда, понеже ми каза, че двамата с Брана са приключили за днес.
- Добре. Благодаря ти, Бойл.
- Вече го каза.
Остави го да си тръгне. Трябваше да се приготви за урока. И да вземе важно решение.
Отиде при Фин, когато ученичката й си тръгна. Въздъхна тихичко.
- Днес не бях най-добрият треньор.
- Обзалагам се, че тя е на друго мнение. А дори и да си била малко разсеяна днес, имаш основателна причина.
354
Родът 0’ДуаОър
- Вероятно. - Погледна към апартамента над гаража.
- А вие с Брана?
- Направихме каквото бяхме решили, без излишни драми. Което си е постижение. Ще те върна до конюшните, ако искаш да си вземеш колата, после ще те изпратя до дома - за да сме спокойни всички.
- О, благодаря, но… искам да… трябва да го направя. Да говоря с Бойл. За нещо важно. Той ще ме изпрати до дома, мисля.
- Добре тогава. - Фин само се усмихна, вместо да даде воля на смеха, напиращ в гърдите му, и пое юздите на Аластар. - Аз ще се погрижа за този красавец тук.
- Не е нужно…
- Ще ми бъде приятно. И бих казал, че двамата с него също имаме да обсъдим някои неща.
- Ти си говориш с него, както и с другите коне. Както го правя аз.
- Да, вярно е.
- И със соколите - с твоя, с този на Конър, с другите. С Кател, кучето ни. Дори с Бъгс. С всички.
Фин леко сви рамене, половинчат жест, който бе едновременно стилен и леко тъжен.
- Всички са мои, но никой не е само за мен. Аз нямам водач, както ти си имаш. Нямам толкова силна връзка. Но двамата, хм, се разбираме. Хайде, върви сега, иди да кажеш каквото имаш за казване на Бойл.