- Утре…
- Ще грейнеш по-ярко, отколкото някога си блестяла.
- За миг хвана лицето й с длан, тупна лекичко с пръст брадичката й. - Вярвам в това. Иди да видиш Бойл. Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.
Тя направи две крачки, обърна се.
- Тя те обича.
Фин погали врата на коня.
- Знам.
- По-трудно е, нали, когато знаеш, че някой те обича, но не може да приеме любовта?
Тъмната вещица
355
- Така е. Най-трудното нещо на света.
Айона кимна и се отдалечи, после изкачи стъпалата към жилището на Бойл. Изпъна рамене, почука.
Когато той отвори вратата, усмивката бе на лицето й.
- Здравей. Може ли да поговорим за минутка?
- Разбира се. Случило ли се е нещо?
- Не. Може би. Зависи. Трябва да… - Затвори очи, протегна ръце встрани, с дланите навън.
Бойл забеляза леко сияние, долови съвсем лека промяна в светлината, във въздуха.
- Той ме наблюдава специално - поясни Айона. - И може да намери начин да чуе, да подслуша, дори да види, докато сме вътре. Не искам да чуе за какво ще си говорим.
- Добре. Хм, искащ ли чай? Или бира?
- Всъщност бих искала глътка уиски.
- Лесна работа. - Отиде до един шкаф и извади бутилка, както и две ниски чаши. - Заради утрешния ден.
- В известен смисъл. Говорех напълно сериозно сутринта. Вярвам, че ще спечелим. Трябва да спечелим, така е отсъдено. И знам какво е усещането да имаш кръв по ръцете си. Знам или вярвам, че доброто, светлината побеждава злото, мрака. Но не и без да плати за това. А понякога цената е твърде висока.
- Ако не се страхуваше в този момент, би била глупачка.
Тя пое предложената й чаша.
- Не съм глупачка - каза тя и изпи уискито на една глътка. - Не знаем какво ще се случи утре или каква ще се окаже цената. Мисля, че е важно тази нощ да вземем доброто, което имаме, светлината, която е в нас, и здраво да се вкопчим в тях. Искам да бъда с теб тази нощ.
Той внимателно направи крачка назад.
- Айона.
- Искам много, предвид молбата ми за точно обратното не толкова отдавна. Даде ми дума и я спази. Сега те моля да ми дадеш тази нощ. Искам да бъда докосвана, да бъда
356
Родът 0’Дуайър
прегръщана, да чувствам, преди да дойде утрешният ден. Имам нужда от теб тази нощ. Надявам се, че и ти се нуждаеш от мен.
- Никога не съм преставал да желая да те докосвам. - Остави уискито си настрани. - Никога не съм преставал да желая да бъда с теб.
- И двамата ще имаме тази нощ, независимо какво ще дойде после. Мисля, че ще бъдем по-силни след нея. Няма да е нарушаване на дадената дума, след като аз те моля да я престъпиш. Ще ме заведеш ли в леглото си? Ще ми позволиш ли да остана до сутринта?
Имаше толкова много неща, които искаше да каже, копнееше да й каже. Но дали щеше да му повярва, дори и с цялата грейнала вяра в нея, ако й ги кажеше точно тук и сега?
Думите можеха да почакат, каза си той, до утрото след най-дългия ден. Тогава и тя щеше да повярва в онова, което той бе разбрал.
Вместо да приказва, той просто се приближи до нея. Макар да усещаше ръцете си едри и тромави, нежно обхвана с тях лицето й, после сведе уста към нея.
Тя се притисна към него, прегърна го и устните й го опариха.
- Слава богу! Слава богу, че не ме отпрати. Аз…
- Замълчи - измърмори той и я целуна нежно, много нежно, сякаш докосваше току-що отворила се пъпка.
Имаха време чак до сутринта, каза си наум. Толкова дълги часове и само това отредено време. Щеше да постъпи както никога не бе предполагал. Щеше да се наслади на всяка минута и да я превърне в скъпоценен миг. Да й покаже по всякакъв начин, че тя е безценна за него.
- Ела с мен. - Хвана я за ръка и я поведе към спалнята. После отиде и дръпна щорите на прозорците. Стаята потъна в сенки и сумрак. - Само минутка - помоли той и я остави сама.
Имаше свещи. За спешни случаи, а не за романтична атмосфера, но свещта си е свещ, нали?
Тъмната вещица
357
Може и да не бе романтик по душа, но разбираше от романтика.
Изрови отнякъде три свещи, донесе ги и ги разположи в спалнята. Тогава се сети за кибрит. Потупа джобовете си.
- Само да намеря кибрит и ще…
Тя само протегна пръст и махна лекичко, при което свещите пламнаха.
- Или пък можем и така.
- Не съм сигурна какво точно правим, но леко ме притесняваш.
- Чудесно. - Отново се приближи до нея и прокара длани по ръцете й - от рамото до китката и обратно. - Нямам нищо против. Искам да усетя как потръпваш - прошепна той, разкопчавайки копчетата на ризата й. - Искам да се взирам в очите ти и да видя как не можеш да се сдържаш повече. Как независим» дали си притеснена, или не, искаш да продължавам да те докосвам.