- Искам. - Вдигна ръце и успя да разкопчае едно копче на ризата му, преди той да я спре.
- Искам да приемеш онова, което ще ти дам тази нощ. Просто го приеми и ме остави да ти давам. Липсваше ми тялото ти - продължи той и смъкна ризата от раменете й. - Усещането за кожата ти под дланите ми.
Описа с палец зърната на гърдите й, после нежно ги погали с пръсти и отново, докато не усети как отново потръпва.
Ръцете му бяха навсякъде по тялото й, превзе устата й със своята - и всичко бе много бавно, леко замечтано, дори и глухото биене на сърцето й под ръцете му.
- Вземи това, което ти давам. - Отведе я заднешком до леглото с нежни ласки, внимателни движения, полека я сложи да легне назад. Загледа се в нея под светлината на свещите, докато сваляше ботушите й и ги оставяше на пода.
- Ела, легни до мен.
- О, ще легна. После.
Разкопча джинсите й, свали ципа. Бавно последва движението му с устни.
358
Родът О’Дуа0ър
Какво правеше той с нея? Улови се, че в един миг здраво стиска покривката на леглото, а в следващия се отпуска напълно, сякаш е без кости. Разсъбличаше я толкова бавно - сантиметър по сантиметър, мъчително бавно. И все пак удоволствието .бе разточително, като угощение с екзотични деликатеси. Огънят я разпалваше. Насладата я оставяше безпомощна и ръцете й сякаш тежаха прекалено много, за да ги вдигне.
Не усещаше друго освен докосването на ръцете му, на устните, звука на гласа му, уханието му. Само него. Единствено него и него.
Веднъж, втори, трети път я довеждаше разтреперена до предела, задържаше я там готова, отчаяно копнееща за края, само за да я върне полека обратно, докато дъхът й пресекне от копнеж, от неизказаното желание за следващия връх.
И тогава с устни, език и безмилостно търпеливи ръце той я отведе отвъд ръба.
Не беше като скок от ръба, а по-скоро едно бездиханно и безкрайно пропадане във вихъра на усещанията и сетивата. И светът се завъртя безумно.
- О, господи. Господи. Моля те.
- За какво ме молиш?
- Не спирай.
Устните му бяха върху гърдите й, върху корема, бедрата. После езикът му се плъзна по кожата й и по-навътре, докато не усети как отново пропада в пропастта и безумно желае следващото изкачване към върха.
Не бе осъзнавал, че иска да я види така безпомощна, нито какво ще почувства, като знае, че той е причината за това. Но да я види грейнала - тя едва ли съзнаваше, че блещука като някоя от свещите - да усети как тялото й се надига, за да приеме онова, което той й даваше, да почувства как отново пропада, вкопчила се в насладата… Това бе повече от всичко, което някога бе познал, повече от всичко, което си бе представял.
И желанието му за нея изпълни всяка негова частица -
съзнание, тяло и дух.
Тъмната вещица
359
- Погледни ме сега, Айона. Ще ме погледнеш ли сега? Тя отвори очи и се взря в неговите под светлината на
свещите. Не виждаше нищо друго.
- С теб съм - каза той, докато потъваше в нея. - С теб съм.
Двамата отново се изкачиха до върха, съединили погледи и тела. Изкачиха се толкова високо, че й се стори, че въздухът е разреден. И когато в очите й блеснаха сълзи, двамата полетяха заедно.
360
Родът 0’Дуайър
ДВАДЕСЕТ и първа глава
Днес, мислеше си Бойл, докато пиеше зверски силното кафе, застанал до прозореца в кухнята.
Не можеше да спре събитията, нито нея. А и дълбоко в себе си усещаше и дори приемаше, че и той, и тя, всички те се бяха подготвяли за този ден през целия си живот. -
Беше му много трудно, винаги тежко бе приемал с какво могат да се сблъскат един ден най-близките му приятели - не някой ден, днес -ас Айона в картинката, всичко бе още по-трудно.
Щеше да направи всичко по силите си, за да й помогне да оцелее в този ден, да помогне на нея и останалите да приключат с това.
А после?
След като свърши този ден, щеше да има още много работа за вършене, стига да можеше да измисли откъде да започне.
А и как би могъл изобщо да реши нещо, след като денят щеше да е изпълнен с магия и насилие, с битки и съдбоносни знамения? И най-вероятно със смърт и нов живот.
Животът му със сигурност би бил много по-лесен, помисли си той, ако тя не се бе появила в него.
И тогава я усети, обърна се и я видя, застанала на вратата към спалнята, с късата й коса, обрамчваща като ореол главата, все още мокра от душа, а очите й - потънали унесени и леко сънени, преди да е изпила кафето си.
И без капчица съмнение осъзна, че не иска животът му да е по-лесен.
- Да поговорим ли? - попита тя.
Тъмната вещица
361
- Вероятно трябва, но е странен ден за подобни разговори.