- Така е, да. По-добре по-късно.
Той кимна.
- След това, да. Има много неща за казване след днешния ден.-Направи нещо, сопна се той мислено. Размърдай се. - Искаш ли кафе?
- Разбира се. - Но не помръдна, за да си налее сама, както го бе правила преди.
Той беше виновен за това, знаеше го, беше я накарал да се чувства отново гостенка в дома му. Думите напираха да бъдат изречени, но той ги преглътна и щеше да ги задържи, докато този дълъг и странен ден не свършеше.
Затова просто взе една чаша и й наля кафе.
- Благодаря. Ще сляза долу и ще прекарам още малко време с Аластар. Имаш ли нещогяротив да го яздя на връщане към къщи днес и да остане там, докато стане време?
- Не, нямам. Той е твой все пак. Ще яздя с теб.
- Всъщност мисля, че Фин ще дойде с мен. Двамата с Брана трябва да доизгладят някои подробности около заклинанията заедно с Конър и мен.
- Добре, но недей да яздиш сама. - Внимателно докосна с ръка рамото й. - Страхуваш ли се?
- Не. Не се страхувам. Очаквах, че ще съм превъзбудена, кипяща от енергия и с известна доза страх в цялата тази комбинация. Но не съм и не знам защо е така. Чувствам се направо неуместно спокойна. Днес е денят, за който работих, тренирах, учих толкова много. И това е било предопределено, предполагам, че така може да се опише, в нощта, когато Сърха е пожертвала себе си.
- Ще довършим започнатото от нея. А после…
Понеже той не продължи, тя само отпи от кафето си.
- А после - продължи тя, - ще работим усърдно, ще водим добър живот. И това е достатъчно за всички.
- Работата и животът ти са тук.
- Да. - В това поне нямаше съмнение. - Мястото ми е тук.
362
Родът 0’Дуайър
- Ще приготвя закуска.
- Благодаря, но май е по-добре да съм малко гладна и… лека засега. Ще остана с Аластар, докато стане време да се прибера у дома. г Остави едва докоснатото си кафе настрани. - Нуждаех се от теб тази нощ и ти беше с мен. Няма да го забравя. - Отиде бързо до вратата. - Ще се видим час преди изгрева на луната.
Прекрачи прага навън и го остави замислен за нея.
Внимателно сресваше Аластар, четкаше козината му, докато не заблестя като сребро. Остана все така спокойна, докато сресваше всяко косъмче в гривата и опашката му.
Днес той щеше да е боен кон и тя вярваше, че и той съща се е подготвял за този ден през целия си живот.
- Няма да се провалим. - Заобиколи и застана до главата му, сложи длани от двете страни на лицето му и се загледа в дълбоките му и тъмни очи. - Няма да се провалим - повтори тя. - Ще се пазим един друг и ще сторим каквото е предопределено.
Избра подложка за седлото — червена за битката, като кръвта - после взе седлото, което Бойл й бе подарил.
Усети удоволствието на Аластар, гордостта му, когато сложи седлото на гърба му. И почувства смелостта му, почерпи от нея за себе си.
- В един подарък има магия, а този ни беше даден и на двамата. Мислил е за нас, когато е поръчал изработката му, затова магията е по-силна. И освен това носи имената ни.
Реши да вплете заклинания в плитки на гривата му. Когато се приберат у дома, щеше да избере талисмани за сила, за смелост и за защита. И щеше да носи същите и върху себе си, под пуловера, изплетен от баба й. Още един подарък.
- Време е да вървим.
Позволи си за миг да се запита дали някога пак ще се озове в това отделение, после пропъди съмненията надалеч и поведе коня си.
Тъмната Вещица
363
Завари Фин да я чака навън заедно с оседлан лъскав черен кон, който той наричаше Бару.
- Отдавна ли ме чакаш?
- Не. Имаме време. Брана най-вероятно още се опитва да си събере ума и бездруго. Виждам, че Бойл ти е дал седлото.
- Прекрасно е. Ти си знаел?
- Когато живееш и работиш толкова време с някого, трудно се пазят тайни. - Фин сплете пръсти в кошничка, за да й помогне да се качи на коня. - Страхотна картинка сте двамата - отбеляза той, когато тя яхна Аластар.
- Готови сме за предстоящото.
- Личи си. - Той се качи на Бару и се завъртя, така че двамата да тръгнат заедно по тесния път.
Вътре в ателието, затворено, ^алостено и защитено със заклинание в този ден, Айона изслуша плана - стъпка по стъпка - чак до заклинанието, което тя самата трябваше да направи, думите, които трябваше да изрече, и действията, които трябваше да извърши.
- Мълчиш - отбеляза Фин. - Нямаш ли въпроси?
- Отговорите са в земята на Сърха. Готова съм да ида там и да направя каквото се очаква от мен.
- Заклинанието е сложно - подхвана Брана. - Всяка частица трябва да е на мястото си.
- Ще се справя. Както каза, няма да съм сама. Вие ще сте там, както и Бойл и Мийра. Ако успея да го направя сама, той няма да го знае, няма да ви види. Което е предимство за нас. И тогава се появявате вие оттук, тук и тук - продължи тя, посочвайки на картата, която Брана бе начертала. - Това ще отвлече вниманието му, ще го извади от равновесие и ще отклони фокуса от мен. Всички, които не са вещици, стоят в кръга, както и Фин. Ще имат нужда от теб, за да задържат здрав защитния кръг - побърза да каже Айона, забелязала гнева в очите на Фин. - Както и ние. Ще ни е нужно това време, в което той ще се опитва