364
Родът 0’Дуайър
да се добере до трима ви, за да можем ние тримата да го довършим. Да приключим с него.
- Адски си спокойна - отбеляза Конър.
- Вярно. Странно е. Но защо да се тревожим, след като е предопределено, нали? Въпреки това би трябвало да съм ужасно изнервена, но се чувствам просто… добре. Може би нервността ще дойде, след като всичко свърши. Тогава сигурно ще се разбъбря като някоя идиотка, докато накрая ви се прииска да ме приспите, че да млъкна. Но точно сега съм готова.
- Щом си толкова готова, кажи ми всички стъпки от самото начало - нареди й Брана.
- Добре. Събираме се тук един час преди изгрева на луната.
Айона мислено правеше всяка стъпка, докато говореше, представяше си всяко движение, всяка дума.
- И когато Кеван се превърне в пепел - завърши тя, - ще извършим последния ритуал и ще осветим земята. После е ред на танца на радостта и безплатните напитки.
Айона забеляза изражението на братовчедка си и посегна да я хване за ръка.
- Приемам всичко много сериозно. Знам какво трябва да правя. Съсредоточена съм. Имам вяра във всички вас. Сега ти трябва да ми се довериш.
- Бих искала още малко време, това е.
- Времето свърши. - За да потвърди думите си, Айона се изправи. - Искам да се преоблека, да взема всичко необходимо от стаята си. Ще бъда готова.
Когато тя излезе, Конър също стана.
- Бих искал и аз да съм толкова спокоен точно сега, но ще трябва да се примиря с прилива на енергия. Ще ида да видя как са соколите, твоите и моите, Фин, както и конете.
Вратата се затвори зад гърба му и Брана стана да сложи чайника на котлона. Макар да се съмняваше, че и цяла вана с чай няма да притъпи безпокойствието й.
- Смяташ, че искаме прекалено много от нея.
Тъмната вещица
365
- Не мога да съм сигурна и точно това ме тревожи. - Измъчваше се от тази тревога денем и нощем. - Ако се опитам да видя и той долови дори искрица, всичко ще бъде изгубено. Затова не смея да погледна. Не ми харесва, че се налага да оставя началото на всичко в ръцете й, макар и да знам, че е правилното решение.
- Тя поиска доверието ни. Ще й го дадем.
- Не мислиш ли, че е прекалено много за нея?
- Не мога да съм сигурен - повтори той думите й - и това ме тревожи.
Тя се зае да приготви чай за двамата.
- Харесваш я и си загрижен за нея.
- Така е, да. Заради самата нея, защото е очарователна и пълна със светлина, и има толкова… чисто сърце. А освен това приятелят ми я обича, макар и да направи голяма грешка.
- Наистина сбърка. И все пак тя отиде при него снощи.
- Тя прощава по-лесно от някои хора. - Фин стана и отиде до нея, застана близо. - Има неизказани неща помежду ни, Брана. Думи, които са премълчани. Ще ми простиш ли най-накрая, след като всичко приключи?
- Не мога да мисля за това сега. Правя каквото съм длъжна. Мислиш ли, че ми е лесно да бъда с теб, да работим заедно, да те виждам ден след ден?
- Би могло да бъде. Всичко това някога те правеше щастлива.
- Някога бяхме деца.
- Онова, което беше помежду ни, което бяхме един за друг, не беше детинска игра.
- Искаш прекалено много. - Караше я да си спомни прекалено ясно чистата радост на любовта. - Молиш ме за повече, отколкото мога да ти дам.
- Няма да те моля. Приключих с молбите. Ти не търсиш щастието, дори не искаш да го погледнеш.
- Може би не искам.
- Тогава какво?
- Удовлетворение. Мисля, че това ми е достатъчно.
366 -
Родът О’Дуа0ър
- Някога искаше много повече от „достатъчно“. Преследваше щастието.
Знаеше, че е така. Безразсъдно преследване.
- И желанието, и преследването му ми донесоха повече болка, отколкото мога да понеса дори и сега. Остави това, Финбар, защото само ни носи още болка. Имаме важна работа тази вечер. Няма друго освен това.
- Никога няма да постигнеш всичко, на което си способна, ако вярваш в това. И това ме натъжава.
Той се отдръпна и излезе навън. Точно това й бе нужно,
каза си Брана.
Не беше прав, мислено продължаваше спора тя. Никога нямаше да постигне всичко, на което бе способна, никога нямаше да бъде напълно свободна, докато го обичаше.
И това беше нейната мъка.
Един час преди луната да изгрее, се събраха. Брана запали ритуалните свещи, хвърли в огъня стрити на прах кристали и пламъците се издигнаха бледи и ясносини.