- За майката на майка ми и нейната, и всички, които са живели и починали, които са носили дарбата с радост и мъка, чак до Тийгьн, която е моя, и Тъмната вещица, която я е родила. „.
Остави цветята до камъка, изля вино върху земята в памет на починалите.
Изговаряйки само наум думите на заклинанието, черпейки сила дълбоко вътре в себе си, тя извади четирите бели свещи от торбата и ги сложи на земята в четирите посоки на компаса. След това кристалите - между всяка от тях.
Докато ги поставяше на място, Аластар нададе предупредително пръхтене. Видя как пипалата на мъглата плъзват по земята.
Ние сме с теб. - Гласът на Конър прозвуча в главата й. - Завърши кръга.
Измъкна камата си и посочи на север. Пламъче проблесна над първата свещ.
- Мислиш, че това ще ме спре? - Кеван заговори с развеселен глас. - Идваш тук, където владея аз, и си играеш с твоята нещастна бяла магия.
- Ти не владееш тук.
Втората свещ също пламна.
- Виж. - Той вдигна високо ръце. Камъкът върху шията му грейна със светлина, която едновременно бе тъмна и ослепителна. - Разбери.
370 -
Родът 0’Дуайър
Нещо се промени. Земята се наклони под краката й, докато се мъчеше да завърши ритуала. Въздухът се завихри и завъртя, докато и главата й не се понесе във вихъра. Третата свещ пламна, но тя падна на колене, борейки се с ужасяващото усещане, че пада от висока скала.
Лозите се отдръпнаха от руините. Стените започнаха да се издигат камък по камък.
Спусна се нощ, сякаш падна черна завеса.
- Моят свят. Моето време. — Сенките сякаш се вдигнаха от него. Камъкът пулсираше като тъмно сърце върху неговото. - И тук ти си моя.
- Не съм. - Мъчително бавно се изправи на крака и постави длан върху хълбока на Аластар, когато той се вдигна на задни крака. - Аз съм на Сърха.
- Тя искаше да ме унищожи, но намери края си. Тя е тази, която спи в мрака. Аз живея в него. Дай ми онова, което имаш, което ти тежи и изисква толкова много от теб, което ти отнема толкова много. Дай ми силата, която толкова малко ти подобава. Или сам ще я взема и душата ти с нея.
Тя запали и последната свещ. Ако можеха да дойдат, щяха да го направят, помисли си Айона. Но сега не можеше да ги чуе заради бученето в ушите си, нито да ги усети заради вонящата мъгла наоколо.
Никакво отстъпление, каза си тя. И никакво предаване.
Извади от ножницата меча си.
- Искаш ли я? Ела си я вземи.
Той се разсмя и искреното удоволствие върху лицето му му придаде ужасяваща красота.
- Един меч не може да ме спре.
- Знаем, че кървиш, така че ела да видим. - Тя зареди меча си със силата и той направо пламна. - И се обзалагам, че ще изгориш.
Той замахна с ръка и от няколко крачки разстояние я блъсна и повали на земята. Останала без дъх, тя се опита да стане на крака. Аластар отново се надигна на задни
Тъмната вещица
371
копита и изрева яростно, докато риташе с предните си крака.
Видя как по лицето на Кеван се изписа болка и шок. После той се прегърби, падна на ръце и колене и се превърна във вълка.
Хвърли се върху Аластар и раздра с нокти хълбока му.
- Не! - Като светкавица Айона скочи на крака и атакува.
Мечът й изсвистя във въздуха, но вълкът се втурна настрани, после се блъсна в нея със сила, която я зашемети и събори по гръб, а мечът й излетя встрани.
Вълкът застана над нея и затрака с челюсти. И отново се преобрази в човек.
- Ще го изгоря до пепел - предупреди я Кеван. - Дръж го настрани, иначе ще го подпаля.
- Спри! Аластар, спри!
Тя почувства яростта му, мздар да й се подчини. И усети как амулетът й вибрира между нейното тяло и Кеван.
Погледът му се сведе към него, устните му се разтеглиха в гневна гримаса.
После отново се усмихна ужасяващо и се вторачи в очите й.
- Сърха ме предаде с целувка. Ще взема това, което е в теб, по същия начин.
- Няма да ти го дам.
-t-О, ще го дадеш.
Болката избухна в нея неописуема. Изкрещя, неспособна да се въздържи. Навсякъде виждаше червено, сякаш светът бе пламнал. Чу виковете на Аластар да се сливат с нейните. Нареди му мислено да бяга, да бяга. Ако не можеше да спаси себе си, молеше се поне да спаси него.
Въпреки всичко никога нямаше да се предаде. Нямаше да предаде светлината си на мрака.
- Една целувка. Дай ми само една целувка и болката ще изчезне, товарът ще падне от плещите ти.
В някакво ъгълче на ужасеното си съзнание тя разбра, че той не може да я вземе. Можеше да я убие, но не можеше да вземе силата й. Трябваше сама да я предаде.
372 -
Родът 0’Дуайър
Вместо това тя потърси сляпо кинжала си с трепереща ръка.