Тъмната вещица
375
- Няма да говорим тук. Трябва да се върнем у дома.
- Можем ли?
- Аз ви доведох тук. Сега ще върна всички обратно.
- Къде се дяна проклетият му звяр?
- Не знам. Наранихме го и изгуби доста кръв, както се вижда, но не е унищожен. Видях го да се измъква, използва прикритието на мъглата, сля се с нея. Огънят ни го опърли здраво, но не го изгори до пепел. Не всичко свършва тази нощ, колкото и да се надявахме на това. Ще върна всички у дома - извика тя. - Готови ли сте?
- Господи, да. - Фин прегърна Бойл през кръста, помогна му да се изправи.
- Вече съм добре, добре съм. Помогнете й да ни отведе у дома, и двамата.
Бойл разбута встрани и двамата мъже и отиде при Айона.
- Дай да те видя.
- Аз съм добре. Брана се погрижи. Аластар. Не мога да излекувам този белег. Сега е белязан.
Той огледа внимателно бялата резка върху сивия му хълбок.
- Това е белег от битка, ще бъде носен с гордост. Отиваме си у дома всички. Хайде, качвай се. И стига толкова - добави той, когато сълзите й отново се търкулнаха. - Престани вече.
- Още не. - Тя се приведе напред, обви ръце около шията на коня и го стисна здраво, когато земята се наклони, а въздухът се завихри и завъртя около тях.
И не пророни и дума, докато напускаха полянката и руините върху нея.
376
Родът 0’Дуайър
ЕПИЛОГ
Айона прие чашата уиски с благодарност и се сви в ъгъла на дивана във всекидневната. Огънят пукаше в огнището, но носеше утеха, а не страх или болка.
- Съжалявам. Не бях достатъчно силна. Не бях достатъчно добра. Той ме прегази.
- Пълни глупости. - Конър сипа още малко уиски в своята чаша. - Абсолютни и пълни глупости.
- Добре казано - съгласи се Брана. - Всяка стъпка беше премерена, всяка подробност. Освен една. Не съм предполагала, че може да се пренесе във времето така, не и по собствено желание. Не знаех, че го може толкова бързо, и то докато сме близо до него.
- Не. - Фин поклати глава, щом тя погледна към него. - Не можах да го предвидя. Определено е много хитър, да смени така мястото с такова, където силата му е по-голяма, отколкото сме предполагали.
- И където не можехме да стигнем до Айона. Където се озова сама в крайна сметка. - Бойл се пресегна, хвана ръката й и я задържа здраво в неговата.
- Но вие дойдохте, всички дойдохте.
- Не толкова бързо, колкото ми се искаше. Не е достатъчно да знаеш само къде, но и кога. Можеше и да не успеем да те намерим, но ти викаше много силно. Вярваше ни, както вече каза, и ни повика. Завърши кръга въпреки всичко. Завърши кръга, отприщи силата и така успяхме да те намерим. И почти го хванахме.
За миг само Брана затвори очи.
- Почти, кълна се, че бяхме много близо.
Тъмната вещица
377
- Грешката не е твоя - увери Конър Айона, - нито на някого другиго, като заговорихме за това. Вярно е, че не го унищожихме, но битката беше страховита и го наранихме. Няма да забрави болката, която му причинихме тази нощ.
- И ще бъде по-подготвен следващия път. - Мийра вдигна ръце. - Вярно е и трябва да бъде казано, за да не попаднем отново в подобен капан.
- Това е така, но… ти си изгорена.
Мийра погледна китките си, опакото на дланите си, видя следите от изгорено.
- Случайни попадения предимно. Ами ти?
- Двамата с Фин се погрижихме един за друг. Защо не каза нищо? Упорита глупачка. - Конър стана и сграбчи ръцете й.
- Изгаряла съм се и по-лошо, докато правя закуска.
- Не е нужно да те боли. Ти бъщо ли си пострадала? - попита той сестра си.
- Нито драскотина. Имаме кръвта му и пепелта, в която се превърна откъснатата му плът. Ще ги използваме срещу него. Ще измислим точно как и ще ги използваме срещу него следващия път, когато го нападнем. И няма да е на негова земя. Ще се погрижим за това.
Айона не попита как. Докато седеше там, заобиколена от обичаните хора, стиснала ръката на Бойл, тя усещаше как вярата й се възражда.
- Той не можеше да я вземе - бавно каза тя и докосна с другата си ръка амулета. - Дори и когато бях безпомощна, или поне толкова безпомощна, колкото никога друг път, дори когато ми причиняваше най-силна болка, той не можеше да ми я отнеме. Трябваше аз да му я дам. Можеше да ме убие, но не и да вземе силата в мен. Това много го ядоса.
- Чудесно.
Айона се усмихна.
- Даже супер. Намушках го с кинжала си.
- Така ли? - Фин стана, отиде до нея и като се наведе, я целуна право по устните. - Браво на нашето момиче.
378
Родът СКДуаОър
Оръжие на светлината срещу мрака. Може би затова имаше останала толкова много кръв, за да я съберем.